Ами да ти кажа не се бях замисляла доскоро по въпроса! Всичко купено е общо. Нямаме придобивки от преди съвместното ни съжителство, защото и за двама ни то беше първо отделяне от дома на родителите (имам предвид печки, хладилници, ТВ и други подобни битово материални придобивки). Е, моите вещи са си мои вещи - дрехи, козметика, подаръци от него или приятели. Като цяло имам нужда от някакво лично пространство и мразя да ми бъркат по дрехите или чантата например, ако аз изрично не съм помолила за нещо и той се съобразява с това. Но напоследък се усещам (може би и многото четене в Клуба на разведените ми влияе, де да знам), че в критични ситуации ми минава през главата мисълта "Ама това е мое, аз съм си го изработила, той защо го споделя с роднините..." Примерно говоря! Защото в момента сме в лек финансов колапс именно заради тях и това не ми влияе добре на семейните взаимоотношения! От друга страна обаче се обвинявам, че мисля така, защото моите роднини пък съвсем с нищо не помагат и нямам право да съдя неговите, които са поискали в моменти на нужди, но и са помагали в подобни...

Абе сложно е! Опитвам се да дишам дълбоко и да мисля трезво. А ти защо питаш?




Какво му трябва на човек - коричка хляб и една яхта!