Може би, наистина не съм те разбрала.
Имаме нужда една от друга и двете.Разликата в годините ни е голяма - 8.
Грижата ми за нея датира от около тригодишната и възраст, е , не изцяло, просто тохава ни оставиха да се справяме повече сами от колкото с помощ (всички ходеха на работа).
И това си е хубаво . Имаме страхотни спомени.
Всъщност до тозимомент не сме се разделяли.Така се случи , че живеем заедно. Искам да кажа в една и съща кооперация. Иначе всяко семейство си е отделно. И като така децата са заедно за всчико. Сигурно ще има някой да каже , че не е хубаво, но аз си го намирам за много хубаво. Винаги има някой да те чуе, да те подкрепи. Както и д а е.
Тя просто в момента има доста грижи и е много изнервена. Предполагам , че не е издържала на мапрежението.
И не, думите и не са ме засегнали лично (в смисъл на казани обиди, колко съм такава или онакава, това е разбираемо в момент на афект).
Поводъът беше смешен и глупав. Просто не бяхме на едно и също мнение по въпрос, който не можеше да се реши в момента и ако аз бях премълчала, щеше да се разсее напрежението. Но и аз като всеки имам моменти , в които не съм съвсем спокойна и не се въздържах. Тя пък изпадна в гняв и така от нищото, стана безумно. Чак по едно време погледнах от страни и си рекох...не може да бъде, това не се случва с нас. Но вече нямаше как да го спра.
Не знам дали има какво да бъде изяснявано между нас. Няма да седнем да обсъждаме това дали се обичаме или не защото е ясно. А при това положение всичко друго би трябвало да се намести само.
Дано по-скоро да решим поне част от проблемите, защото тогава ще се успокои и няма да е така нервна.