Здравей! Първо не знам до колко мога и имам право да се меся, защото явно положението е сериозно! Не знам какви са проблемите на сестра ти, което също не е маловажно, но от това, което чета, не мога да те обвиня в прекалена и показателна обич! Та какво означава да си "показен" в обичта си към племенника си??? Мен повече би ме очудило обратното, но както и да е!
Ситуацията е сложна и на подобно нещо съм присъствала - като дете отраснах с една приятелка от долния етаж! Били сме заедно от детската градина, после и в един клас... За нас беше естествено и напълно нормално аз да вися у тях или тя у нас! Родителите ни не правеха разлика между мен и нея, сипваха ни да ядем заедно, спали сме заедно и бяхме като сестри! Един етаж ни делеше! В тийнейджърска възраст обаче тя разви едно неприятно хронично заболяване и майка й в пристъп на яд и отчаяние (може би) ни обвини нас за нейното състояние! И така с времето се отчуждихме! Аз тогава вече бях (смея да твърдя) надраснала възрастта, в която някой може да ми каже да не поддържам контакт с приятел! Още повече, че сме отраснали заедно! Но явно на нея (приятелката ми) това й влияеше и с времето просто си загубихме дирите! Което е тъжно! Физически ни делеше 1 етаж, а се виждахме веднъж на няколко месеца... Не позволявай това да се случи и с племенника ти! Още повече, че той е все още малък! Не знам от какво страда детето, сестра ти... но може би тук един подробен анализ на ситуацията и разговор, след като се поуталожат страстите няма да е лош! В пристъп на яд и тъга понякога изричаме думи, които не искаме и които нараняват страшно! По-страшното е, че тези думи обикновено са вярни - дълго таени и преглъщани болки!

Не знам какво да ти кажа - мисли за себе си и семейството си, но мисли и за това малко 8 годишно момче! А сестра ти? Какви са й проблемите "от години" и "във всичко"? Може би ако можеш да помогнеш на нея, ще можеш да помогнеш и на сина й?




Какво му трябва на човек - коричка хляб и една яхта!