Дадеш ли ги - подарила си ги. Сама си го знаеш. Обаче това може да се окаже инвестиция. Представи си: сестра ти+ семейство без жилище и с ниски доходи. Иначе казано воденичен камък на шията. Ти/вие си решаваш. Чакай да ти кажа за мене. Аз съм цар на автоголовете. Помагах на всевъзможни роднини на жена ми по всякакъв повод. Парно? Веднага плащам. Ремонт на ладата? Как, бе - насреща съм. Чичото е закъсал, братовчетката заминава за Испания....По едно време нещо взе да ми писва. И един единствен път зададох едничък въпрос. Защо, аджеба, правите такъв разход, като не можете да си го позволите. Изгледаха ме укорително с един тежък, мълчалив упрек, и даже жена ми, която е доста в час със ситуацията, взе да ми отговаря едно троснато... Та сега аз съм скръндзата. Стисня. Сноб. И изобщо много кофти човек. Добър сега е другият зет. Горкият! Вече съм решил. Помагам но само при директна молба и срок за връщане. Такива ми ти работи