моят пък мъж е Ани идва от там, че една сутрин още като гаджета спя у тях и призори чувам дядо му да вика пред вратата "Анииии, приготвил съм ти закуска" Моментално се разсъних и веднага го събудих, за да разбера коя е тази Ани!? (със сигурност не съм аз) Оказа, че това е краткия вариант на името му (Ангел), измислено от македонския му дядо (също Ангел) Толкова ми хареса, че вече 11 години не само аз, но и цялата ми рода така му викаме... Понякога забелязвам дивно недоумение у разни приятелки, които се чудят що се лигавя така, говорейки по телефона с някаква Ани
на мен пък той не ми говори на име, за обръщение използва "мило, миланче, милански, миланезе" и т.н., което си е неудобно, имайки предвид, че не винаги съм най-милото същество на света
баба ми и дядо ми са твърдо на "душо" от 55 години насам, а наште и те са на "мило"