Никак не се обръщам към тях. Женени сме вече 6 години, познаваме се от 18. Той винаги е казвал на майка ми и баща ми "лельо ..." и "чичо ...". Така си остана и след сватбата. Аз обаче все още нямам обръщение към неговите родители. Слава богу, че се виждаме веднъж на свети години, защото наистина положението е много неудобно. Лельо и чичо не мога да им кажа, майка и татко - абс. изключено, по имена не ми е удобно... Много е неприятно. Сега поне децата пораснаха и ги използвам обикновено за посредници. "Кажи на баба си еди-какво-си", "Извикай баба си..." и т.н.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...