|
Тема |
Re: За сълза и пределите на синовната обич [re: Ecнaф] |
|
Автор |
Pyмянa (lady) |
|
Публикувано | 04.09.03 18:34 |
|
|
Истината е че родителите ни не могат с пенсиите да си осигурят нормален живот. Трябва да се помага, трябва да се трижим за тях, но пък какви деца сме ако не го виждаме. Защо е необходимо непрекъснато да се изнудва и да се реве.
Плюс това, помощта не трябва да се иска и дава тайно и подмолно, а открито, да е ясно кой с какво подпомага родителите си.
Имам една леля, която е точно тип изнудвач. Синът й плаща всички нейни сметки, носи й продукти. Това лято ревеше, че снахата, която работила три месеца в чужбина не й дала нито едно евро. Леля ми ме покани да съм видела какво е направила на етажа на братовчед ми. Знам, че младите спретнаха къща за чудо и приказ, но всяка стотинка вложена там си е от техен труд, тя къде се бута за собственичка не ми е ясно.
|
| |
|
|
|