Ми яко се плаща. Преди сватбата беше, с бъдещият младоженец тръгнахме да плащаме капаро за ресторанта, някъде към 600 лева май бяха. Отидохме, но там казаха, че управителят го няма, пък той трябвало да дойде, за да уговорим подробностите и ние решихме да идем на едно кино. Минахме през тях да се преоблече и аз оставих парите, да не ги мъкна с мен - на отговорно пазене един вид. Егати пазенето, егати чудото. На другият ден бяха точно 120 лева, пачката отслабнала за една нощ.
Започнах да роптая и да коментирам, че ако ми ги бяха откраднали в трамвая, поне щях да знам, че определено имам работа с крадец.
Съпругът ми се притесни и ме изведе навън, и там хъката - мъката - майка му да си купела и тя нещо, и без това страдала ужасно от това че той се жени, ми щял да ги върне, дай сега за едни пари да не си разваляме отношенията.
Набавих ги за един ден - от моята книжка, от съкращение на разходите по тоалета ми, за да не разбере пък баща ми - полковника, че само на бабички щеше да стане. После от парите, които ни даде родата върнахме нейния заем за сватбата. След години срещнах хората и те казаха че са дали три пъти по-малка сума, от тази която тя поиска. Бе тогава сума пари завлече, и майка ми й даде, че била вдовица и да се облече, леля ми и ши рокля три дена, на нейно разположение дадохме цял братовчед с кола, та после момчето ми вика : Како, ма, защо ми я лепнахте тая бабичка да ми дудня и да ме ругае цял ден.
Може да е гадно, ама и до ден днешен, е 14 години минаха не забравих.