Чудя се защо сме така устроени че отношенията ни с родителите обикновено са на крайности? Защо или не се понасяме и отричаме или се покровителстваме и закриляме до живот? Моят кум например е мъж на 38год. и е женен с две деца. Вижда се с майка си 2-3 пъти седмично и аз лично съм присъствала когато той я пита"Какво да облека".Тя му казва кога да се подстриже,води го на лекар,носи му готвено ядене и му пазарува/въпреки че жена му по моя преценка се грижи чудесно за домакинството им/ и той я слуша и имат чудесна силна връзка Вие представяте ли си да сте женени за такъв мъж/жена? Та си мисля какви предпочитата да са отношенията ви с родителите като син/дъщеря/зет/снаха? А като родителите с децата си?