Здравей-чета те и виждам нещо познато,но не същото.
Първо да ти кажа,че бих се чувствала гадно ако те са финансово стабилни да не ми помогнат в труден момент,а само да ми се хвалят и да ми дават акъл отдалече и да ми втълпяват каква съм неудачница,защото "някога си за нещо"не съм ги послушала.Надявам се обаче да не си като брат ми.
Обаче-моя "мил брат"/той е 77 набор/е вечно на гърба им/най-вече на баща ми,нашите са разведени и майка ми не понася лентяи/.Изсмуква всичко,до стотинка.Уж работи,а все няма пари.Всичко,което "тати" изкара е за него.Работеше преди време за много пари и харчеше колкото нас/аз,мъжа ми и големите ми деца+сметките/.Не дава и стотинка за нищо в къщи.Всичките му идеи са ялови и когато му го казвах,щяли да му излезнат мазоли на ушите да ме слуша-що за приказка.Напоследък все им се връзвах-давам пари на баща ми да съществува,а той хранеше брат ми-и...писна ми.Стигна се до момента да не искам нито да ги видя,нито да ги чуя,а живеем на 300 метра.Преди две седмици идваха да ми се молят за 400 лева да можел брата да си пусне некви документи да ходи навън/той работи от няколко месеца и всичко фука за парцалки/.Бетер кокона е.Уредих това с парите,но когато се опитах да ги критикувам и баща ми и брат ми ми затвориха телефона.Аз съм много земен човек и обичам да съм наясно с отношенията-да ми тресне някой слушалката за мен значи "Майната ти".Е,тогава ми кипна окончателно,търпя ги с години,но вече реших-вън от чадъра.И аз съм като всички с проблеми,но мразя да ме товарят с чужди.Аз също не обичам да се оплаквам.
Съвсем случайно обаче ни смениха номера на телефона преди 3 дни.Направо съм щастлива-не го знаят.
Майка ми живее в едно ямболско село и я виждам веднъж годишно,ако ходим на море-минаваме за час-два.С нея по-се разбирам,но е далече и тъне в мизерия/помагам и рядко/.Бих искала да я виждам по-често,но така се стекоха обстоятелствата.
Това е моя случай накратко.Никой не си избира роднините-затова предпочитам приятелите,които са се доказали като такива.
Така че,не мисля,че преувеличаваш.В нашето псевдосемейство/аз,брата и родителите/ са се случвали много ненормални неща.Винаги съм си мислела,че аз като родител, по сърце ще помагам и насърчавам децата си докато съм жива.Моите родители обаче са ми на главата с вечните си емоционални и финансови проблеми.Понякога ми писва да съм дъщеря им,та те забравят,че отдавна имам МОИТЕ деца на първо място.
Така че аз предпочетох лошите отношения-нека са такива,ако няма да са истински добри.

Редактирано от инaт на 04.08.03 21:01.