Има такива хора, няма какво да се лъжем. И най големият "парадокс", който може да се каже, са именно по-/ най-богатите.
Имаме приятел зъболекар. Не знам какви пари взима, но човекът има поне 2 коли и яхта, в годината има около 3-4 месеца отпуска, която вианги изкарва в чужбина.
Та въпросният зъболекар живее под наем. Сменя квартирите веднъж на 3-4 години.
И не е единствен. Друг приятел работи в Pricewaterhouse Coopers, печели много пари и живее под наем със семейството си. Сещам се за още една двойка, които имат общи доходи около 35 000 швейцарски франка, месечно. Плащат наем около 3000, но не си купуват собствено жилище.
Аз лично не знам дали някога бих си купила тук жилище, защото това просто не ме интересува. Преди 2 месеца се преместихме в по-голям апартамент и вече си мечтая следващия да е с градинка, когато, живот и здраве, един ден имаме деца.
На запад, за да сме по-точни, може би в Европа, хората наистина не искат да се обвързват с недвижим имот.
90% от богаташите тук предпочитат, ако си купуват жилище, то да е извън града - в някое тихо и спокойно селце.
На работа ходят предимно с обществен транспорт, това включва и нерядко междуградски влакове, защото в града местата за паркиране са ограничени и скъпи.
Навярно всичко това щеше да изглежда по друг начин, ако наемодателите бяха толкова безхаберни, колкото в България; ако нямаше закони и строги санкции.
Когато човек живее под наем, той може да прави с апартамента абсолютно всичко, което иска, с изключение на промяна на фасадата /напр. огради на прозорци/ или да избива стени. Но това не е разрешено дори на собствениците, освен ако цялата сграда / блок не е собственост на едно и също лице.

Имаш право да пребоядисваш стените, да си сложиш паркет, да си вградиш миялна машина и т.н. Т.е. това жилище е "твое", докато ти не решиш да се изнесеш. Ако апартаментът/къщата/сградата се продаде, то ти биваш информиран за това не-по рано от 6 месеца. На практика никой не може да те изгони, дори да не плащаш редовно наема.
Наемите не се вдигат току-така, защото на собственика му е хрумнало. Размерът на наемите се определя в зависимост от областта/квартала. Т.е. ако е нормално за даден квартал една гарсониера без никакви екстри да струва 800 фр. на месец, никой собствник на гарсониера от същия тип в същия квартал, няма право да иска 2000 фр., защото имаш право да го съдиш (и ще спечелиш делото).

To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.