Ние с дъщеря ми се разхождаме в четвъртък. Час-два вървим по улиците на смрачаване в центъра, разглеждаме, коментираме, черпим се във Виенска сладкарница. Тя попива всичко, впечатлява се от най-неочаквани неща, например от стоте японски вишни пред синода и от вечния огън отсреща, и от брадясалите продавачи на дрънкулки, от добре аранжираните градинки с цветя.
Попита ме - Защо винаги като се разхождаме заедно си различна?
Казах й - Времето прекарано с теб е празник за мен.
А тя - Не е честно да е празник само за теб и на мен ми е хубаво, и за мен е празник.