Не знам до къде искам да се развие!Очаквам от нея да ми е хубаво,романтично,приятно с човека с който съм...Вероятно докато на двамата ни е добре заедно тя трябва да си продължава.Изобщо не ме е страх да си мечтая и дори не съм се замисляла дали да я почна или не.То си става от само себе си.Не са прави тези,които пишат че тя непременно трябва да се развие до стадия на брак.Защо?Аз лично не искам да се омъжвам за любовника си,макар,че много го обичам.Когато сме заедно ме обзема едно такова обезсилващо ме щастие....
И е истина,че когато сме заедно не ме интересува нищо останало - аз и той сме си просто двамата.Какво че после се връщам при мъжа и децата си - това е после!И не изпитвам никакви угризения към съпруга си!Гледам си го,грижа се за къщата,за децата си,за дом.животни,цветята...Пазарувам и чистя...Както милиони жени по света!
Е имам си любов извън брака и смятам,съвсем честно,че това е едно от най-хубавите неща които са се случвали в живота ми!

Животът е кратък,изкуството-вечно!