отгледала две не-мои деца мога смея да твърдя, че трябва да се водиш от максимата "на сила хубост не става". Т.е. от първия момент човека или приема детето или не - това си личи в съвсем дребните детайли - жестове, изтървани мимики, промърморени думи. Човек или го има вътрешно или не - било за собствени или чужди деца. Има семейства, които са се сдобили с дете по силата на обстоятелствата и за двамата то е бреме. Виждала съм майки, които уж са на детската площадка, а всъщност са някъде другаде - чуват се реплики от типа "ходи си играй, к'во ме занимаваш", "оффф, остави ме две минути на спокойствие"....
Но пък си мисля, че има моменти, в които и собствените ни деца ни идват в повече, та какво остава за чуждите! И гледам да не съдя прибързано без да познавам ситуацията.
Обаче поемеш ли ангажимента (било с раждане или осиновяване, та дори и припознаване или-както-там-се казва) трябва да го спазваш. Лошото е, че повечето го осъзнават след това.
Пожелавам ти да намериш твоята половинка. Щом други успяват, защо не и ти?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите