Ние сме женени от 6 години и още нищо критично не се е случило май. Дори нямам спомен от караница по-сериозна или скандал по-интересен. Просто с него се живее много лесно. Изключително толерантен е по отношение на мен и проявява невероятно разбиране и търпимост. Така че, заслугата за спокойствието в дома ни май не е моя. Миналата година имахме годишнина и си говорихме за тези "критични" години и се чудехме защо са ни подминали. Аз съм запомнила, че са на 3, 5, 7, 10 и т.н. Чела съм някъде и дори имаше аргументи и обяснения за всяка една такава критична година, но не помня подробности.

Колкото до това дали други хора влияят отрицателно или положително на нашите отношения - никак и никой не ни влияе. Свекърва ми живее отделно. Ходим й на гости 1 път седмично (по мое настояване, защото ако чакаме той да се сети...) и се разбираме отлично. Майка ми живее с нас от 2 години и с нея никак не е лесно, но той се стреми да се разбира с нея нормално и обикновено сме на едно мнение, когато тя нещо сгафи. В такива случаи той не се меси, а оставя аз да се разбера с нея. Понякога й се дразни страшно, но това изобщо не променя отношенията между нас. По-сложно е с брат ми. Те са съдружници в бизнеса. Обикновено по отношение на брат ми сме почти винаги на противоположни мнения. Когато аз съм му бясна - той го защитава, когато той нещо му е ядосан - аз го защитавам. Но и двамата много обичаме брат ми и той е толкова близък с него, колкото и аз. Така че, и оттук не идва конфликт.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

Редактирано от dara на 12.02.03 13:32.