Аз изрично и категорично заявих, че ако мъжът ми й даде ключ, аз си дигам гълъбите, така или иначе ще го "перат, чистят, хранят", то аз какво да правя там! Така че, да - моят Дом е моята Крепост!
Абе хем много я обичам жената, хем изтръпвам като заидва на гости. Не знам те не помнят ли как са били млади снахи, как са треперели тогава и как ни нараняват с поведението си сега? Може и несъзнателно при мойта свеки да е това, защото тя по принцип е много добър човек, ама и двете сме водолейки - твърди и целеустремени и е много трудно понякога. Предполагам, че изхожда от мисълта, че и без това ми е трудно - работа, учене, изпити, семейство... Ама тя не казва "Трябва ли ти помощ, искаш ли акъл как по-лесно да направиш нещо", а директно - ключ! Е, няма пък! Предишната мания беше да ходим да живеем при нея. Пак за да поеме пране, чистене...
Еееех! Живот и здраве да е, ще се оправим! Откак се престраших сама да убия хлебарка, вече от нищо не ме е страх!
PS - обаче виж, за парите не сме точно така - когато и да рекат, все намираме начин. Гледали са ни толкова години родителите, от залъка са си късали и за това съм категорична - ще късаме и ние ако трябва, ама с тия пенсии няма да ги оставим! В никакъв случай просто! Все ми се ще да вярвам, че ако сме живи и здрави - другото ще го избачкаме, ако трябва и на пук! Туй то!
|