Аз съм случила, че не съм живяла под един покрив със свекърва. В началото си късах нервите при всяка най-дребна нейна проява на ревност... Като си спомня, то започна още преди да съм сключила брак със сина й... Идваше от провинцията у нас, в квартирата под наем, проверяваше най-подробно колко е чисто, демонстративно гледаше яката на ризата на сина си дали е чиста, как е подредено в гардероба, правеше ми забележки, че само зеле съм готвила всеки път, когато ни идва на "гости", нареждаше ми как да му посрещам децата от първия брак; когато я поканихме със свекър ми на сватба, дойде дори без цвете и побърза да се усъмни в зрелостта на решението, че днес ще се женим, а утре ще се развеждаме; когато ни се роди първото дете, опита се да ми нареди какво да е името и да ги покане на питка веднага на 5-ия ден след раждането, независимо, че е зимен сезон и аз пазех бебето от цигарен дим и болести, нито един съвет не ми е дала, нито веднъж не ми е гледала децата или домакинсването, но не й пречеше да изисква аз да й помагам за бурканите и зимнината на село, не й пречеше да си поиска от сина в трудно за нас фиансово време фризер, телевизор, домакински съдове модерни като моите, които съм си ги изгладувала; вие представяте ли си такава картинка свекърва облечена с модни и нови дрехи, а снахата с дрешки втора употреба... Минало незабравимо. Сега говоря от гледна точка на дистанцията на времето и затова съм спокойна. След като не издържах един единствен път й вдигнах страхотен скандал, казах й директно в очите повече да не ми стъпва в дома без предизвестие, а да ходи на хотел. После месеци не си говорихме и не се чувахме, след това аз направих първата крачка на помиряване заради сина й - подарихме й почивка на море със свекъра. Разбирам добре от къде идва нейното огорчение, дала е всичко за децата си, за внуците от първите бракове на децата й, после те са се развели, всичко се е разпаднало, тя се е пенсионирала, свекър ми се е разболял от диабет, къщата е останала на нейни ръце, вярата й в доброто се е разбила в пух и прах, разбили са се и очакванията за внимание от страна на младите и някаква снахичка няма да я зачита. Няма да й зачита всичките тези трудности в живота. Споделих с нея тези си мисли. Казах й, че никога няма да лицемернича с нея, няма да я наричам мама, не желая и не очаквам да ми помага на тази възраст, когато трябва да се радва на живота, очаквам само взаимно да си уважаваме различията и да спазваме уважителна дистанция. Оттогава й правя жестове на внимание, когато ходим на гости, а тя се понаучи да бъде "по-еманципирана" с мъжа си и да уважава себе си, да бъде не слугиня в къщата, а стопанка на живота си, споделя ми дори тайни от миналото. Положението не е идеално, но поне е мирно.