имаш доста странен брак... Току подпитваш нещо, което ти се върти като лятна пеперуда в главата. Скоро се интересуваше за съдбата на любовта след брака. Сега за съдбата на жестовете.
Ето какво мога да ти кажа. От любовта не остава нищо, ама жестовете - това си е другото лице на брака. Така че стягай се - от тук нататък само това ще правиш - жестове на внимание, на пресилена любезност, на търпеливо изслушване, жестове на премълчаване, жестове на роднинска толерантност към близките на съпруга, жестове на приятелство към доведените приятели, жестове, жестове...
Едно време като аспирант живях няколко месеца в Студентски град с един колега и се оплаках на една позната от него, между другото. А тя ми каза: "Гледай ти! Ами то хора, които се обичат едва се разбират и понасят, а пък ти какво очакваш от един случаен човек!" Та и до днес не съм ги забравил тези думи - независимо от обичта (и въпреки нея понякога) - разбирателството е нещо, което се постига с много добра воля (прекомерна дори) от страна на двамата. А това за жестовете - то ми звучи направо като пожелание - жестовете са най-малкото, което ти предстои.

Късмет!

Не пропускай случай да кажеш на някого, че го обичаш!