Вниманието без съмнение е основният фактор, но виж и другите спомагателни методи, за които бях писъл в първото издание на темата: храна, движение/покой, горещ душ/вана и т.н.

Примерно, заболяло те е гърлото. Обръщаш му внимание и му изпращаш положителна нагласа, което е чудесно. Но в някои случаи това не е достатъчно... Всъщност, не е нужно да правиш всичко САМО с вниманието като имаш и цял арсенал с други помощни средства. Представи си, че искаш да вземеш една чаша от рафта, но се опитваш да я привлечеш само с вниманието си. Понякога е по-лесно да направиш 2 крачки и да я вземеш. Което всъщност е да насочиш вниманието си индиректно към нея с други методи/средства.

Другият аспект е, боли те гърлото, ти пращаш положителни мисли, но една част от съществото ти усеща болящото гърло и това намалява силата положителните ти мисли. Ти пращаш това, което УСЕЩАШ. И за това, ако с храна, покой/движение и т.н. направиш така, че за момент да не усещащ болка (примерно сложиш мед на гърлото си), положителната мисъл, която ще излъчваш ще е много по-силна. Просто ще излъчваш доволство, здраве...

Може да не съдиш това, което ти се случва не само с названия от рода на "болест" или "здравословен проблем", а въобще не го гледай като "проблем". Знаеш сигурно дао-ошовата история за стареца и белия кон.. Гледай го като на случване, на нещо от което трябва научиш... От някой болести ще научиш безценни неща... Вкл. и повишаване на будността.

И последното, всеки нов метод е чудесен, докато не заспим върху него мислейки си, че той оправя всичко. Внаги трябва да сме гъвкави и будни... Ако не сме, ни пращат разните здравослвни упражнения, за които сега пишем с теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите