Виж, аз се опитвам да заема някаква балансирана позиция, която едновременно с това да е по-практична. Не става дума да се премахне егото, но е добре да се ограничи стихийността на проявлението му и прякото му ръководство на нашите действия - но все пак съм готова да го оставя в "Съвета на директорите.

Като пример ще ти дам една моя приятелка, която - без да се усеща - вечно живее обидена. Днес някой я разкритикувал на работа, на другия ден е наранена от това, че точно тази групичка, с която тя иска да е приятелка, не я приема, след това някой има по-висока заплата за същата длъжност, някой й казал нещо не така - и се получава като резултат един вечен зигзаг - емоциите й имат вид на кардиограма, действията - не чак толкова, но са разнопосочни също. Не е изключено в определен момент да се отрази на здравето.

Има и добри страни амбициозността, както и самолюбието й, въпросът е да се успокои това "обидено дете" вътре в нея, да се получи по-голяма зрелост на егото, така да се каже.

Само примерче

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите