За егото според мен е добър именно "средният път", всяко прекаляване води до нарушаване на равновесието. Просто познавам прекалено много хора, които мислят, че са преодолели егото си, но всъщност са даже на по-високо ранище на самолюбуване.

Добре е гласът му да не е прекалено силен, за да не попречи да се усети истината, за която говориш. От друга страна, когато си решил/а да правиш нещо, винаги има елемент на амбиция, елемент на твоята собствена индивидуалност, която търси начин да се реализира. Нещо като полюси са според мен - на единия полюс си индивидуализиран, на другия си едно с всичко. Но и двата полюса са необходими.

Вярно сигурно не е правилно да слагам равенство между любов и енергия - нали се говори и за "отрицателна енергия". Овен това, можеш да лекуваш с билки и пак да лекуваш с любов, нали така. Просто на мен ми направи впечатление тази мисъл и аз я възприемам като предупреждение да не вкарваш прекалено собствена воля, когато се опитваш да помагаш на някого, да оставиш до известна степен нещата "да текат" и да решат, къде искат да отидат. Но - само до известна степен! Иначе просто можеш да си останеш пасивен - да си седиш и да гледаш, какво ще стане

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите