Без съмнение и трета чакра има своето място, но от един момент нататък възможностите й са ограничени.
Един пример: аз съм работила като рехабилитатор, после смених професията, но докато работих това, много настоявах болните (много от които дядовци и бабички) да правят упражненията, да работят, да преодолеят обездвижването. Знаех, че от инсулт често можеш да се възстановиш на 100%, ако не е прекалено тежък, ако човекът е упорит. Възприемах го като лично предизвикателство - справяне с болестта. И все се дразнех, че те като че ли искат повече да споделят проблемите си, отколкото да ги разрешат - да разкажат за деца, внуци, караници, колко ги боли и пр.
Исках да стимулирам волята им и се борех със споделянето. Може би несъзнателно съм ги осъждала и съм се чувствала над тях.

Сега знам, че няма смисъл да се бориш със споделянето - това е част от лечението

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от amazonian на 16.09.09 16:56.