Много добре се сещаш за хирургията и за съвременната медицина. Без съмнение медицината е спасила или удължила живота на много хора и продължава да го прави.

Въпреки това се е превърнала в бездушна машина и при така наречените "хронични болести" много често е безсилна. Самото название говори за това. Особено когато става дума за тежко болни хора, лекарят с едната ръка им помага, а с другата ги натиква още по-дълбоко в дупката, където са. Какво имам пред вид? Имам пред вид това, че повечето лекари или мразят, или презират пациентите си и това се проявява в отношението им към тях. Съответно пациентът, който получава някаква помощ във вид на химически вещества или друго, излиза със самочувствието на парцал, защото са се отнасяли към него като към парцал. А това се връща като обратен удар и върху самия лекар. Същото се отнася и за помощния персонал - даже в по-голяма степен.

Ето - това значи "да не лекуваш с любов".

Съответно да лекуваш с любов е обратното - да виждаш човека.

Не е обяснено в книгата - само е дадено като принцип. Волята е натиск, а живото често не се поддава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите