Мнението ми е на човек не прочел нито една книга за такива лечения, та е доста лаишко от към терминология и всичко..., но пък е основано на логиката.

Прилагането на воля принципно означава, че се прави нещо противоестествено, чрез усилие, един вид „на въпреки станалото”, то ако не беше така нямаше да е нужно да се прилага воля = усилие.
А ако приемем самата болест за някакъв вид нарушение, то тя най-вероятно също е продукт на някаква воля или някакво противоестествено въздействие – щом като има нарушение (дисбаланс) на естествена функция или дейност на нещо (орган, система..)

Та според мен прилагането на воля при лечение (каквото и точно да е вложено в израза) логически би трябвало да означава прилагане на нещо „на въпреки” или обратно на нещото довело до болестта, докато(за да се) балансира естественото равновесно състояние.
Дори обикновена хирургична интервенция става чрез прилагане на воля само, че от хирурга...

И накрая, не знам много добре какво точно означава тази мисъл "да лекуваш с любов", но ако съществува такъв начин чрез които да се достигне естественото равновесие без да се използва някакъв вид воля, тоест без (или с минимално) усилие, по естествен път, то този начин със сигурност е най-добрия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите