вижте, не съм съгласна, не се притеснявайте... независимо кой какъв съвет ти дава и какво ти говори - ти сам, след дълго обмисляне си взимаш решенията.или поне така смятам че е редно. колкото по-трудни са решенията, толкова повече време ги обмислям, макар че май това не винаги е правилно - понякога трябва да се взимат бързо дори трудните решения - не мислите ли? както и да е, исках да кажа, че ...повече пиша тук за да споделя, това, което така трудно бих споделила преди на някого, да намеря някакво разбиране, също така да чуя и съвети, но ... не бих направила нещо, което чувствам за неправилно. В момента си търся квартира. Смятам, че наистина достатъчно стоях в къщата и обвинявам себе си, че въобще още отначалото не го направих, още повече отдавна не съм дете, та да живея при родителите си. в такъв смисъл грешката е моя. може би нямаше да се стигне до тук. ето снощи баща ми пак изпадна в истерия и хвърляше предмети по мен, крещеше ми, влезе в тоалетната докато бях на тоал. чиния за да ми вика и крещи (?!!) и то за какво??? аз педантично трия и изчиствам следите си, но никога не е достатъчно. но този път аз няма да се оставя, да ще си тръгна, но ще го направя достойно - нито ще си тръгна разсърдена и разгневена, за това че той ме тормози и не мога да живея с него, нито ще напусна бягайки като подплашено коте , нито ще си тръгна защото той ми е казал да се махам. той точно затова е толкова ужасно бесен в момента, защото отдавна изчерпа всичките си номера и гадости, с които ме е карал досега сама да решавам да напусна, заявявайки че немога да живея с него. и после той се хваща за това и твърди, че аз съм крива, защото не мога да живея с баща си !?! а той прави така, че да се чувствам нежелана и сама да си тръгна. да, и на мен не ми харесва идеята за делбата на къщата, да не говорим, че нашите се деляха след развода в продължение на 10 години - дела за делби и т.н. трябва да ти харесва " да се съдиш" за да го направиш...аз обаче разбирам съвета и загрижеността на Нова, мисля, че иска да каже че не е редно да съм без дом заради отнош. ми с баща ми. и аз заради това точно ще изляза на квартира само когато намеря нещо добро и вече няма да допусна да се чувствам "без дом" както съм се чувствала години години наред. А всъщност къщата е половината моя. но с това не бих злоупотребила, или единствено "злоупотребявам" като си ползвам стаята и го считам за свое право. решила съм , след като изляза на квартира да не спирам да се виждам с него - от време на време да се обаждам или наминавам съм сигурна че това е правилния начин, но зависи и той как се държи. силно се надявам, че така нещата доста ще се пооправят м/у нас защото както се казва - "няма да има какво да делим" след като живеем отделно. снощи след неговата истерия отново изпитвах силен страх и се чувствах толкова беззащитна. в моменти, когато той е бесен , аз просто се страхувам че може да ми направи нещо. но винаги си оставам само със страха...да, може да крещи неистово, да хвърля, да ме заплашва даже но не ми е посегнал... получих някои наистина чудесни съвети и вече успявам да погледна някак отстрани, даже снощи макар да ме беше страх да се отпусна ида заспя, аз се пренесох в мислите си към едни хубави и весели преживявания и спомени, даже се посмях вътрешно на някои случки и така... незнам как успях да го направя... но го направих, браво на мен :-)