малко късно отговарям......
да- така е, имах много насъбран гняв към него и затова си позволих да му кажа някои истини в очите, незнам колко от това той разбра, защото съвсем естествено не показа външно да е разбрал, нали трябваше да намира с какво да ми отвърне и как да обвини мен за всичко и т.н. така или иначе от времето на "кризата" и на нашият скандал ние се поотдалечихме , аз гледам повече да си стоя в стаята или да не съм в къщи, за да съжителстваме без да му преча особено. оттогава разбира се имаше няколко бързи и кратки скандалчета, когато поради невнимание съм оставила нещо не където трябва или просто не съм си измила чинийката или не съм добре избърсала банята след къпане или незнам още какво. така или иначе аз съм по-доволна така, имам повече своето време и систоя в стаята без постоянно да ме привиква за нещо си. той като няма с кой да разговаря и да се кара- още от сутринта хваща слушалката и започва безкрайни телефонни разговори до обяд. но това не еважно. важното е, че аз оставайки на малко спокойствие, започнах да осъзнавам и анализирам чувствата си. аз осъзнах, че макар да ми е трудно да го призная - имам страх от него и този страх е нещото което трябва да преборя и премахна. макар да съм в стаята си, заключена с райбер аз постоянно /или поне доста често се вълнувам какво той прави и дали не смята да се опита да влезе в стаята (за нещо си, ако някой ме търси по телефона или друго), имам ужасни мании (това е отдавна) че не съм оставила след себе си изчистено и подредено и не съм прибрала всичко на мястото му, така както е било. връщам се по три-четири и повече пъти да проверявам макар перфектно да знам , че всичко съм прибрала. тази мания се е разрастнала и към други неща - все проверявам дали съм направила както трябва или дали несъм забравила нещо. също така аз осъзнах, че в тази къща аз се храня съвсем по различен начин- някак гълтам храната и ям така бързо, сякаш някой ме гони. затова и започват проблеми със храносмилането и др. ... принципно ми е най добре, коагто е излязъл и не е в къщи. тогава си правя каквото искам, чувствам се наистина като "у дома си", отпускам се, не съм напрегната, пускам си музика (той често се дразни от музиката). но дори тогава, когато например е излязъл само за няколко часа, а не да отсъства за няколко дни, аз пак усещам напрежение и даже страх - кога ще дойде. Аз просто имам стрес от него. и да ме питате защо - освен виковете, крясъци, хвърляне на предмети и силен гняв, той не ме е докоснал. поне от ученическите ми години. но въпреки това аз се страхувам от него. иначе пред него се преструвам на силна. но дори това ме уморява и натоварва. защото осъзнах и друго нещо - когато живея с него - аз не съм себеси. аз нарочно се пристисквам, сякаш подтискам сама себе си и собствената си енергия, за да не показвам нищо от себе си, за да не показвам, че се чувствам добре или въобще по този начин аз си мисля, че се опитвам да го отдалеча от себе си, но и също да се защитя, защото когато съм била щастлива например, той сякаш се е опитвал веднага да помрачи настроението ми, вярата ми, мечтите ми и аз свръхгрижливо пазя всичко това и се старая той да не разбере какво аз правя, какво мечтая, какво планувам, коя книга чета, къде ще ходя и това също ми е една мания.... защото се страхувам, че той ще опорочи всичко
Калина искам да те попитам как да се освободя от гняв или от този страх чрез медитация и за какви упражнения говориш?