Много моля да не ме възприемате като накакъв ментор, който се опитва да учи другите как да се справят със себе си. Написаните думи са на ученик по пътя, но само в началото. Това, което мога да направя е да предложа идеи за разширяване на кръгозора, нищо повече.
Ще ми се да споделя следното - думата вина е най-добре да се разглежда от юристите. Те си имат точни дефиниции за нея. Като я ползваме в ежедневието за щяло и нещало ние автоматично формираме у нас и в събеседниците си осъдително отношение. И така се ограничаваме в изборите си.
По-разумно е да търсим причините за нещата.
Не мицля, че е коректно да говорим за своя вина или за вина на друг човек, при условие, че той не съзнава ясно какво прави. Може би от гледна точка на баща Ви той прави всичко възможно дъщеря му да е добре, но уви - не се получава по неговата схема. А Вие нарочно ли създавахте дискомфорт на приятела си, за да ползвате неговата енергия.
Предлагам да започнете освобождаване от чувството си за вина, като просто приемете, че тогава познанията ви за света, индивидуалното ви развитие са били такива. И сте правели най-доброто, на което сте била способна. Това приемане би могло да бъде ключът към разбирането и разрешаването на част от тревогите ви.
Успех!