Малките деца обичат бабите и дядовците си, както и те обичат внучетата си. Това са двете категории хора, които са в началото на своят житейски път и тези, които вече са "узряли" в него или са в края му. И двете категории идват от и отиват на едно и също място - отвъдното на нашите материални възприятия в света - т.н. рай, мястото на обичта. Там където има обич, няма вампиризъм.
Жалко, че в българия се шири някаква неприязъм към възрастните хора, което не е присъщо нито на християни, нито на мюсолмани. Сякаш младите завиждат на житейският опит на по-възрастните и затова гледат да ги определят като пенсионери-биовампиристи. Колко незряло е това. Един силен и чист морално и емоционално човек, изпълнен с любов и състрадание не може да се повлияе от това, че някой е болен или пенсионер и да се поболее като него или да остарее преждевременно. Най-щастливи са семействата които живеят няколко поколения под един покрив, защото взаимно се уравновесяват. А равновесието е цяр на всяка болест пък радостта от съвместното съжителство подмладява старите и подпомага младите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите