|
Тема |
Re: вмятам [re: BrandofAmber] |
|
Автор |
.:Mystical:. (delightful) |
|
Публикувано | 20.04.07 17:37 |
|
|
Ами дали 100 човека от една компания твърдят едно и също или имат едно и също отношение, защо и аз трябва да имам същото ако сам не го чувствам така? За мен споделянето и разискването не е критика, критика е да започнеш да припокриваш това, което някой прави с него самия, да започнеш да казваш ти си такъв или онакъв, вместо да се съсредоточиш върху самите процеси, пък ако разбирането за тях узрее в човека, той сам ще стигне до някаква оценка за това, което прави и как му се отразява. Критика е да ограничаваш някого в правата, които може да упражнява и да се изразява. Тогава сам не си разбрал своята свобода, щом я отричаш в другите. Не е проява на свобода да издигнеш идеите над съществата, защото идеите са вторични. В този ред на мисли не можеш да позволяваш всички идеи като правилни и подходящи, а да се занимаваш с грешките на съществата. Граничната точка според мен е доколко виждаш хората срещу себе си прилепнали към нещата, които правят и вършат. Аз не виждам този пласт от съществата около мен, в които съзнанието се отъждествява с нещата, които проектира и с които се занимава. Затова и не виждам проблем да се говори за тях. В този по-дълбок център проблеми няма и не може да има забележки за това, което става там, обсъждането винаги е съсредоточено върху мъглата, която отделя и отдалечава разбирането на центъра.
|
| |
|
|
|