....страхът ще си го носим винаги в нас! И днес на моменти усещам как изгубвам контрол, но ВЯРВАМ, че той(страхът) трябва да напомня за себе си, за да ни подтиква към действие, било психологически, било физически. За да се преборя с този страх ми трябваха доста години осъзнаване, че каквото и да правя, той ще съществува и няма да го изолирам напълно. Въпросът е да се научиш да живееш с него и когато се опита да те придърпа към пропаста, ти да му се противопоставиш с всички възможни средства, но... не отричам помощта от лекар, но той само помага с лекарства, дори и при психиатър да ходиш, той е СТРАНИЧЕН наблюдател, истинския психиатър си ти сам на себе си. Отстрани никой няма да разбере,какво всъщност чувстваш, чувала съм за позната, страдаща от страхова невроза, че се глези, че не знае какво иска и т.н. Тя пиеше и все още пие същите лекарста, които пиех аз, но я довеждаха мъжът и синът на работа, посрещаха я съответно. Навън сама не ходи никъде, или трябваше да има някой с нея или си стои в къщи. Защото, както и аз преди време, получава на моменти кризи, става и лошо, изпитва чувството на паника, несигурноста и тревожноста взимат превес. Тъй като на мен няма кой да ми обръща специално внимание, живея с детето сама, няма кой да ме изпраща и посреща, няма кой да ми готви и чисти, сутрин ставайки с неистови усилия правех кафе, приготвях закуска, отивах на работа и ,когато чувствах, че просто не съм аз, че паниката взимаше превес, затваряйки очи си давах сили да продължа, игнорирайки това състояние, знаех че не се умира от нерви и знаех, че кризата ще отмине, просто и давах време. Така, че ако нямаш някакви сътресения, които са безвръзватни, психически или физически, просто трябва да продължаваме и да оценяваме това, което имаме, да му се радваме, да се обичаме, каквито и грешки да правим и да обичаме най-близките си хора безрезервно. Е, и още много други дребни радости трябва да оценяваме, за да можем да продължим и да се съхраним. Трудно е, но...това е, засега. Може и да не съм права, но това са мои виждания по въпроса и...така, хайде, стига съм писала.