Лазарев тръгва от външна намеса в заболяванията, но скоро сутановява, че те се преместват от едно място на друго. Ако е болен черният дроб и го излекува, след време се разболяват бъбреците или други органи. Ако е упорит, проблема се премества в структорите на съдбата, които той открива и започва да диагностицира. С изненада установява, че болеста се премества от тялото в по- фините структори и атакува съдбата. Освен това, може да отиде към потомците до не знам си кое коляно. Което е казано в Библията де, не е новост. После открива кармичните структори и установява, че единственото лечение е човек да промени себе си, при това сам. Всяка външна намеса във фините или груби структори е с временен или обратен резултата, тъй като причината си остава. А причината е в ума, като неправилен мироглед. Т.е. това, към което човек се стреми, което поставя най- високо.

Тогава се ражда неговата система за правилният мироглед. Установява, че най- високо стои любовта към Бога, която се изявява на земен план, като готовност да преминаваме през тежки и болезнени ситуации.
Самата диагностика, той я използва за да даде по- скоро обяснение на мирогледа, а не като основно средство. Затова смятам, че всички намеси в полето на човек са неправомерни.