Изобщо не си виновна за това, което ти се случва. За тези неща виновни няма, те просто се случват. Да, причините са вътрешни и се коренят в теб, но това не значи, че си лоша или по някакъв начин повредена, а че изживяваш временен период на несигурност и страх.
За да го превъзмогнеш - влез в усещанията, колкото и да са плашещи, не ги избягвай. Върни се назад, спомни си какво провокира страха у теб - може би е конкретна ситуация, свързана с болест, смърт на близък, някакъв провал или нещо друго конкретно. Спомни си какво е провокирало страха. Това, че те е страх да се срещаш с хора, да излизаш, да живееш нормално, камо ли пък да се наслаждаваш на живота - това са резултати, симптоми, докато повода за страх - той е нещо конкретно, което е в миналото. Тоест - страхът се базира на спомен от миналото, а не от случващото се в момента или в бъдеще. Защото няма как да те е страх от нещо, което не познаваш. Привидно може да е страх от бъдещето и настоящето, но всъщност е един лош спомен, който проектираш в настоящето.
Представи си, че някой има силен страх от кучета, защото като малък е бил ухапан от куче. Изживяването не е приятно и за повечето хора би оставило отпечатък. В бъдеще за човека, преживял ухапването има два изхода - да се страхува всеки път, когато към него наближи куче или да осъзнае, че неприятната случка е инцидент от миналото и по никакъв начин не влияе на бъдещите му срещи с кучета, т.е това, че се е случило преди, не означава, че ще бъде така и занапред.
Всеки страх е нереален, защото е проекция от миналото. Реална е насладата от живота, защото се случва сега. Към миналото връщане няма, освен в спомените. Реално е щастието, реална е любовта, реално е общуването. Затова знай, че страхът винаги преминава, винаги. Той е емоция, а емоциите са мимолетни.
Засега се опитай просто да го разбереш, както казах, опитай да го проследиш като наблюдател. Като дойде пристъпа - не се страхувай от самото му идване (страха от това, че има пристъп е 90% от изживяването), кажи си - и друг път съм оцелявала от това, и просто чакай да отмине. Като се срещаш с хора, не се притеснявай за начина, по който се държиш, бъди си каквато си - дори и притеснена, такава си в момента, никой не те осъжда, никой не ти се подиграва. Дори да те е страх от излизане, излизай и не се страхувай за това, че ще се разтрепериш или краката ти ще омекнат или че ще ти се завие свят - какво от това, ще го преживееш. Ще го преживяваш известно време и ще премине. Само не го избягвай, не бягай от страха, от 'страшните' ситуации, а се впускай в тях!