|
|
| Тема |
 Вина и Болест |
|
| Автор | pencil (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 13.01.05 19:48 |
|
|
|
Предлагам ви откъс от книгата -- час от системата за енерго-информационно развитие ДЕИР за. Останалите книги на български са на
--------------------------------------------------------------------------
Здравето е още една привлекателна мишена за чувството за вина. Работата е в това, че ако човек се чувства виновен, той подсъзнателно търси наказание за себе си. Спомнете си, например, как като дете сте обърнали аквариума или сте направили друго “страшно” нещо. Цялата къща е във вода и рибките умират... а вие седите и си мислите – по-скоро да си дойде мама и да ме напердаши -- тогава всичко свършва, страхът изчезва и ви олеква.
А ако няма кой и за какво да ви накаже, значи няма да ви олекне? И остава това тягостно състояние на вина без наказание. Все търсите облекчение под формата на наказание, а то все не идва...
И тогава организмът ви започва де са самонаказва. Чувството за вина се стоварва върху човека, под формата на агресия от вътре, агресия срещу самия себе си. И в резултат – рани, нарушаване на функциите на някои органи, астма, бронхиални спазми, импотентност... и то все по-сериозни и по-сериозни.
Висшите сили нямат нищо общо с това. Те не ви наказват с болести, а вие сами се наказвате и то с доста тъжни евентуални последствия.
Ето например. Живяла някога една очарователна дама. Израснала в столичния град на една от републиките на бившия СССР, отгледана в прекрасно семейство от добри и интелигентни родители, но принадлежащи към изселените, към дворяните. Всички разбираме, че това “заточение” се е отразило на членовете на семейството. Наранена гордост, обида, ненавист към комунистическата психология. И оттук — скрито нежелание за живот и за отглеждане на деца в страна, в която разума и честта не се ценят.
В живота на нашата очарователна дама в началото всичко сякаш било добре. Омъжила се по любов, но не за дворянин. Някак все не попадала на дворянин, подходящ за неин съпруг и баща на бъдещото й дете. Първата бременност завършила с аборт. Здравето й рязко се влошило, както и атмосферата в младото семейство. Втората бременност завършила пак с аборт при семеен скандал. Третата бременност била извънматочна. След това задълго не успявала. Четвъртата бременност — опасност от аборт и продължителен престой в болница. Но накрая сякаш й провървяло и родила, но не особено здраво дете.
Каква е причината? Причината е във вътрешното чувство за вина, внушено от родителите: «Аз съм лоша, щом искам дете от човек, принадлежащ към червената паплач”. Веднага след като жената се освободила от чувството си за вина и ненавист към самата себе си и към едно бъдещо дете (за което помогна един от преподавателите на нашата Школа, благодарим му) – настъпила нова бременност и без всякакви усложнения родила абсолютно здрав младенец.
Има далеч по-тъжни и безнадеждни случаи. Обаче тук няма да пишем “роман на ужасите”. Целта ни е да изследваме кармата и много е важно да осъзнаете като факт чувството за вина и разрушителното му влияние върху здравето. Освобождаването от чувството за вина води до излекуване дори в безнадеждни случаи.
| |
| |
| 
|
|
