Наистина си много готина. И най-вече така подробно описа всичко, което преживях и аз с този прословут костен мозък. Първо в месарницата горещо ме увериха, че не е замразяван, после заговорнически ме попитаха: "- Нали е за бебенце?!?!?", по-нататък една продължителна, но успешна борба с джолан и шило, и накрая така се овъртях с мозък, найлонова шапка и тюрбан в жегите, че едва оживях (цяла нощ при това). Мислех си, че на сутринта така ще съм "обрасла", та и аз няма да се позная. НИЩО ПОДОБНО. Освен цял ден киснене под душа и триене на мазнотиите, с друго не се сдобих (о-о-о, и с едно телешко варено, разбира се). Но смятам да опитам още веднъж, сега по студа. Ако и този път резултатът е същият - дотук съм. Но не мога да отрека, че имаше емоции!!!