Благодаря, че ми отговорихте! Това е пътят, знам, но знам също, чувствам го със сърцето си, че моят път към Бога е по-особен и по-различен. Няма да се откажа да го търся и се надявам Той да не ме изостави, докато се лутам в търсене.
Аз съм убедена вярваща, но за причастие не мисля, че съм достойна. Искам да споделя още нещо, което все още много ме смущава - преди години изминах 300 км, за да отида при духовник, на когото вярвам, за да се изповядам. Исках след това да приема причастие, бях спазила и целия пост. След изповедта изпаднах в страшна депресия и няколко дни не ставах от леглото, не се храних и само плачех, без да мога да говоря. Тогава временно не работех, но сега не мога да си позволя да изпадна в такова състояние, защото работата ми е страшно напрегната и отговорна и не мога да отсъствам нито ден.