§ 157. Но макар че хомеопатично подбраното лекарство, поради своето съответствие и незначителност на дозата, несъмнено, отстранява меко и унищожава подобната му остра болест без проява на други нехомеопатични симптоми, т.е. без да предизвика нови сериозни нарушения, независимо от това, обикновено незабавно след приема (в продължение на първия един или няколко часа) то предизвиква нещо като леко обостряне, ако дозата не е била достатъчно малка, и което обостряне е толкова близко до първоначалната болест, че се възприема от пациента като усилване на собствената му болест (в случай обаче, когато дозата е била до известна степен прекалено голяма и обострянето продължава значително количество часове). Но в действителност това не е нищо друго, освен извънредно подобната лекарствена болест, в някаква степен превъзхождаща по сила първоначалната болест.

§ 158. Това леко хомеопатично обостряне през първите часове - един много добър прогностичен белег, че острата болест най-вероятно ще отстъпи след първата доза - е съвсем закономерно, тъй като лекарствената болест трябва да бъде малко по-силна от подлежащата на лечение болест, за да я победи и изкорени, също както една естествена болест може да отстрани и унищожи подобна такава, само ако е по-силна от последната (§ § 43-48).

Самуел Ханеман, "Органон"

От "хомеопатия" бяха така любезни да ми изровят точния цитат...

Eternal Sunshine of the Spotless Mind.