Здравей, Лале,
наистина поглеждането отстрани работи добре - и аз като се видя, и да ти кажа хич не съм очарована. Най-сложното е, че това и при мен, както и при повечето от нас, се случва с най-близките хора - при теб с майка ти, при мен - с единия ми син - някак си самите отношения като че ли го генерират този яд, нервиране (гняв е малко силна дума, но аз я взех като обобщаваща всички сходни емоции). Защото всъщност като се погледнем отстрани и потиснем гнева, ние го запазваме някъде в нас, и около нас, и си мисля, че той по-късно се връща отново - нещо като урок за донаучаване.Не съм убедена, че за мен самата потискането е най-доброто решение.
Поздрав