Моите наблюдения върху гнева са, че колкото по-силна е волята на човека, толкова по-силен гняв изпитва. Вероятно, защото силната воля дава възможност да се влияе на околните и тъкмо заради това дори и дребен повод за обратното, предизвиква истински гейзер от гняв. Това, обаче, не значи да обезличим волята си, за да намалим силата на гнева си. Не бива и да го потискаме. Да го изразим? Чудесно, но как да го направим конструктивно, без да засегнем някого. За мен лично, едниственият действащ и ефективен начин да се справя с гнева си, е да осмисля причинителя на реакцията. В повечето случаи в него не откривам нищо лично, нищо, което да приема като отправено директно към мен самата. Тогава просто не се разгневявам. Усетя ли обаче привкус на действие, насочено против мен, тогава... Старая се въпреки всичко да анализирам източника на емоцията си и след като го разнищя на отделни фрагменти, установявам както и в по-горе написаното, че няма личана насоченост, а просто натрупване на много емоции в самия причинител. Но това иска време... Разговорите също ми помагат. С кого? Не с кого да е.

По-добре такаотколкото така