От нивото на което се намираме, не можем да съдим адекватно за хаоса и подредбата. Винаги ще е субективно. Затова най- правилната формула, е човек да не очаква. Ако спрем да си занимаваме, звучните на чукане кратунки със съдържанието на тези сложни въпроси, ще ни се отвори място за живеене. Т.е., да започнем да живеем съзнателно. Ако ние не виждаме нещо, то просто съзнанието ни не е достатъчно разширено. Изхода не е умуване, а живеене. По добрата воля на съдбата, винаги ни се дават събития, които са своеобразни ключове, към отключване на съзнанието, ако ги преодолемм правилно, или пък катинари бонус, ако не успеем. Новото осъзнаване идва само, но когато премахнем пречките. Пречките са в нас и ние зависим от тях. Затова се казва, че от нищо не бива да зависим...а живота ни помага да го осъществим. Остава само да го живеем...