Интересувам се от известно време от класическия Фенг Шуй(не модерните системи, старите китайски такива - Сан Юуен, Сан Хе и т.н.). Изненадващо точен се оказва за система която работи предимно с къщи. Дали се на две части, Ян системи гледащи къщите на живите и Ин системи гледащи гробниците.

Води се че Ин Фенг Шуй е едно от много силните клонове на CM(Chinese Metaphysics). Лесно се вижда ако погледнем династиите управляващи в Китай. Повечето от тях са с по 200-300 годишни управления, а това е шашкащо дълго в света наоколо, особенно за цивилизация събираща над 30 различни етноса живеещи в нея и вече над 5 хиляди годишно проследяване на основните традиции, текстове и разбирания назад и това се отдава най-често на Ин Фенг Шуй(гробниците им са така направени че скелетите на предците зареждат с Чи децата им, сложно е но действа силно).

Звучи като добра идея, правят се така нещата че децата им да са изключително успешни. Оказва се че е доста кофти идея ако човек проследи историята обаче.

Има поне 3 императора(което включва и Мао Дзедун между другото, не е император но историята е абсолютно същата, включително с параноята после доколкото знам) които са станали императори започвайки своята династия благодарение на Ин гробници. И и тримата са изгорили после всички книги за Ин Фенг Шуй освен това някои от тях са избили практикуващите, а някои са карали практикуващите да пишат грешни текстове за да объркат следващите поколения и никой с тези неща да не може да ги свали от власт.

Таа... Когато нещата се дават на готово е рисковано, може да се окаже, че след като на някои сме направили така, че да има късмет/сполука и т.н. по изкуствени начини сам не знае с какво ги е заслужил и прави глупости за да не ги загуби.

За децата... Ами да се бие човек за тях... Ако сме си направили света както трябва не би трябвало да се налагат такива неща но бих го разбрал, все пак отговорноста за тях е в нас. Ама все пак е хубаво да не се изхвърляме, всяко нещо е хубаво да е балансирано, излезе ли се извън баланс става като китайците. Наблъскват децата на династиите с Чи при което същите тези деца после избиват практикуващите за да не направят същото за "конкуренцията". Тъпо в дългосрочен план и от това страдат най-вече практикуващите, сега е шантаво начинание да отсяваме реалните текстове от тези изкарани нарочно грешни. За себе си имам дори и съмнения за текстове като Светлото Огледало, че някои пасажи нарочно задават грешни неща, макар че като основен текст си работи. Просто става каша така. Някои неща е хубаво да се заслужат, ако се дадат на готово човека прави глупости с тях.

Вечен е само мигът. – Месечка, Приказка без Край