Ми щом в твоята реалност е така, така да бъде.
Дори да не продължаваме без него, важното е той каква роля играе - дали е наш слуга, или е наш повелител.
Умът има определена работа да върши и като си я върши, всичко е наред.
Обаче когато реши, че трябва да върши цялата работа и се натовари с излишви неща, става лошо.
Така например Башар казва, че умът познава само онова, което се случва, не може да пронищне в т.н. бъдеще и да прогнозира какво ще се случи в бъдещето.
От такава гледна точка, например, трябва да ползваме ума за онова, което се случва, ежедневните дела. А за прогнозите, плановете трябва да използваме висшия ум.
Може би ти точно това и правиш, обаче упорито отказваш да го проумееш на ниво физически ум.
Като сънуваш предсказателни сънища, си в несъзнателно състояние, физическият ти ум не участва в тия сънища, после той участва в тълкуванията, но като спиш, той е изключен и ти работиш с висшия ум.
И понеже в будно състояние отказваш да следваш и опознаваш посланията на висшия ум, толкова много те занимават сънищата, защото висшият ти ум чака физическият ти ум да се изключи, за да започне да транслира.
Та ти хем си твърдо за физическия ум, хем още по-твърдо си нищиш посланията, дадени ти, когато този физически ум е изключен.
Как ще обясниш това?
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|