|
Белика
знание без мисъл не е особено полезно. без тълкуване - няма разбиране. без разбиране - няма познание. без познание осъзнаването - включително и себеосъзнаването не е особено валидно.
индукция-дедукция-абдукция.
без тълкуване - няма разбиране
Всички езотерици говорят точно обратното - умът трябва да спре да плещи и да тълкува, за да се види истината. Защото умът е ограничен откъм знания и не може да тълкува отвъд онова, което вече знае. Затова умът изпуска истинския свят, защото го свежда до ограничената си понятийна и познавателна система и всичко, което не му се връзва или не разбира, изхвърля навън.
Наблюдателят просто наблюдава, стои в състояние на осъзнатост и наблюдава, непозволявайки на ума бързичко да вкара всичко в клетката на собствените си способности.
Ако усилието е твърде голямо, защото болшинството от хората не са в състояние да спрат ума и да не му позволят да се меси навсякъде, то тогава е много полезно отвреме навреме скепсисът да се замества с въображението.
Не може, просто не може един ограничен откъм познание ум, какъвто е всеки ум, да познае света, като го разпарчетоса и вкара в собствените си ментални решетки за удобство.
Той може, но ще изпусне света. Защото умът прилича на двумерна сянка, той не вижда тримерните изображения, а, за да добие представа за тях, ги опошлява до двумерни сенки.
Митът за пещерата, познат още като Алегория за пещерата, Платоновата пещера и Притчата за пещерата, е алегория, използвана от гръцкия философ Платон в неговото съчинение „Държавата“. Написан е като въображаем диалог между учителя на Платон Сократ и брата на Платон Главкон в началото на Книга VII.
В диалога Сократ описва група хора, които живеели оковани за стената в пещера през целия си живот, обърнати с лице към стената. Хората наблюдават сенките на стената от неща, минаващи пред огъня зад тях и започват да приписват форми на тези сенки. Според Сократ сенките са най-близкото нещо до реалността, което затворниците могат да видят. След което той добавя, че философът е като затворник, но който е освободен от пещерата и разбира, че сенките на стената не представляват изобщо реалността, тъй като е способен да възприеме истинската форма на реалността вместо обикновените сенки виждани от затворниците.
Алегорията е свързана с Платоновата Теория за формите, според която формите (или идеите), а не материалния променящ се свят, който ни е познат чрез усещането, притежават най-висшата и фундаментална реалност. Само познанието на формите съставлява истинско познание.[1] В допълнение, алегорията на пещерата е опит да се обясни мястото на философа в обществото или това е опит за просветление на затворниците.
Та въпрос към Белика, ако цял живот си гледала сенките на стената, с какво точно ще ти помогне скепсисът и тълкуването?
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|
Платоновата пещера
(непостижима)
