|
Творецът на илюзии (интервю)
Как решихте да се занимавате с творене на илюзии?
От малък усетих зависимост от създаване на образи, които само аз разбирам. В училище децата ми се подиграваха, че седя сам на чина, защото до мене винаги имало някой имагинерен съученик. Така беше, аз не давах на децата да ме занимават със своите ежедневни проблеми, да преписват от мен, този, мой друг, ме пазеше, те се плашеха от неизвестния ми приятел, казвах им, че е голям и силен, и ако го ядосат, ще ги набие. Те бягаха от мен, аз се чувствах прекрасно. Учителките ми прощаваха, ако не знаех някой урок, защото им обяснявах, че другият знае всичко и да не се притесняват за мен, ако не знам за колко време ще извървя пътя от точка А до точка Б, ако пътят има бабуни, а на мене ще ми свърши бензина, ако се движа с много голяма скорост (както пише в учебника, максимална скорост), защото другият знае как и ще ми помогне. Или ако си купя 2 бири с парите за 3 хляба, после колко часа майка ми ще ми се кара, да не се притесняват за мен - тези решения другият ще ги взима, не аз. Разбира се, това беше една голяма лъжа, другият не съществуваше, всеки нормален човек го знае, но те бяха глупаци и ми се връзваха за всичко, дори когато оставях на чина пищовите си и преписвах, те смятаха, че другият ги е извадил и не ми ги взимаха. Затова и училището ми помогна да изградя своя свят на илюзии, то самото е една голяма илюзия.
Как реагира Вашето семейство на това, с което се занимавате, получихте ли подкрепа от тях?
Понеже от малък осъзнах, че умея да създавам илюзии, аз го правех и с майка ми и баща ми - смятаха ме за най-умното и добро дете, докато не ги събрах веднъж да вечеря и не им обясних колко са се лъгали за мен и че аз мога да се представя за който и каквото си искам, и ако са послушни и се съгласят с мен, ще остана доброто им дете, но ако спрат да ми купуват кукли и ми скрият конците и не ме водят на театър, ще се покаже лошата си страна. И те ме подкрепиха, останаха си същите, водеха ме редовно на куклен театър и ми купуваха сладоледи, дори през зимата.
Как си представяте живота си след 10 години?
Избягвам да си представям бъдещето, защото така изгубвам илюзита, с която живея сега. Мисля, че след 10 години ще съм такъв, какъвто съм сега и ще си мисля как преди 10 години съм бил млад и глупав. Това е поредната илюзия, която ще съм си създал. Нищо в мен и в хората като цяло не се променя, само дават различни имена на едни и същи неща, които им се случват. Така поддържат усещането за динамика на живота си. Без енергия, знаете, сме загубени, тя е причината да сме тук.
Все пак, с Вашата професия сигурно е трудно да мислите за семейство вбъдеще? Понякога Ви няма с часове, общувате с образи, които хората очакват да видят, а после се променяте в друг човек. Реагирате според ситуациите и ви изникват неочаквани ангажименти из фантазиите на хората, в частност на някои жени, които искате да привлечете към себе си...
Имал съм няколко истински връзки в живота си, от които много съм научил, но и много време загубих да градя илюзиите в тях. Сигурно не можете да си го представите, но за да се създаде и утвърди една илюзия, трябва време, постоянство, отдаденост. Не е достатъчно да пренесеш едни качества върху един образ и да си кажеш – успях, сега другият ще повярва и ми е в кърпа вързан. Магията е важна част, импулсът, импровизацията. Понякога с часове чакам, докато желаната жена припадне в обятията ми с думите: „Ти си моят принц, тебе съм чакала цял живот, спасителю мой“. Освен това, образът трябва да се поддържа. Не може днес да си Спасителят, утре да заспиш преди да си я направил щастлива, докато тя е болна, хремава и отегчена от живота. Или ако го направиш, то тя трябва да вярва, че си заспал, не от умора и защото си убил 1000 мозъчни клетки през деня в създаването на други илюзии, а защото искаш да я срещнеш и в съня си, където ще е здрава и ще я направиш наистина щастлива.
Разкажете ни за първата си любов...
Първата ми любов беше изключителна, но и невъзможна да оцелее дълго, дори от физическа гледна точка. Трябваше всеки божи ден да се вричам на един човек, че само него обичам...той бил въздухът ми, водата, слънцето...представете си, аз пътувам из какви ли не женски умове, ежедневно, част от тях остава в мен, аз преобразявам някои представи и ги поднасям на други, случва се да стане объркване, например една жена иска мъж, който да я слуша, а друга, който да я води...и ако объркам двете жени, случи се веднъж, тогава с едната жена не можех нищо да си кажа, тя чакаше да я водя, а аз мислех, че очаква да я слушам, цял ден почти нищо не направихме, дори и ...в личен план, разбирате ме. И затова не се получи тази моя първа любов, макар че давах всичко, почти 50 % от енергията си, другата я разпределях за останалите случаи, които не бяха толкова важни. Тази ми беше приоритетна, първа по рода си. Изгубих част от енергията си в нея, в желанието да се докажа, че ще успея да накарам жената да повярва, че е единствена (а разбирате колко трудно е, чисто физически, с работен ден 24/7). Тази първа любов ме накара да осъзная, че илюзии могат да се създават и с по-малко енергия и вдаване. Можеш и веднъж в седмицата да казваш на приоритетната си любов, че я обичаш само нея...и т.н.. въздух, слънце, вода...или можеш да създадеш илюзията, че обичаш и друга. Тогава жената дори не иска да й казваш, че я обичаш, защото не ти вярва и смята, че обичаш повече „другата“. Наблюдава се една метаморфоза – иска от теб да й доказваш любовта си, но не иска да те слуша и отрича, че било така...това е заради онази друга-илюзорната любов. В един момент илюзорната друга измести истинската и така се срещнах със следващата си и настояща любов – Илюзията. Тя е приоритетната и единствена. В отговор на предишния Ви въпрос – мисля, че и след 10 години ще бъда с нея. Сигурен съм, защото тя ми дава силите да си създам представата за това и да помечтая. Истински.
Какво ще пожелаете на хората, които се опитват да създават илюзии, но бързо се отказват и продължават да живеят с реалността?
Пожелавам им да възприемат реалността като илюзия и да опознаят положителните страни на реалността и отрицателните на илюзията, докато разберат какво искат.
|
Творецът на илюзии
