Намерението се дели на вътрешно и външно. Вътрешното намерение подразбира активно въздействие на външния свят – това е решимостта да се действа. Външното намерение подразбира подчиняване на света на волята на намерението – това е решимостта да имаш.
Вътрешното намерение е концентрация на вниманието върху процеса на придвижването към целта. Външното намерение е концентриране на вниманието върху това как целта се реализира сама. Външното намерение просто позволява на целта да се реализира сама.Чрез вътрешното намерение целта се достига, а чрез външното тя се избира. Всичко, свързано с външното намерение, е свързано с магия и паранормални явления. Всичко, което може да бъде достигнато в рамките на обикновения свят, се постига със силата на вътрешното намерение.


На дадената жизнена линия вие не можете да промените нищо по същия начин, по който, намирайки се в изложбена зала, не можете да преместите композициите там. Защото вие не сте хазяинът. Но никой не ви забранява да се обърнете и да отидете в друга зала, която повече ви харесва. Естествено преходът от една зала в друга не става просто с желание, не всички мисли подлежат на реализация, не всички желания се изпълняват. И тук въпросът не опира до съдържанието на мисълта, а до нейното качество.

Вие не можете да промените сценария в пространството на вариантите, но вие можете да изберете друг. Опитвайки се да промените онова, което не ви устройва, вие мислите точно за него и по този начин вашият избор успешно се реализира и вие получавате, което не искате.

Съществуват различни подходи за интерпретация на съдбата. Един от тях е, че съдбата е предопределеност и колкото и да се извърташ, от нея няма да избягаш. Един се оплаква от несправедливостта на живота, на друг нищо не липсва, на един всичко му се отдава лесно, а друг се върти като хамстер в барабан и изпитва обида и възмущение. И се появяват всевъзможни учения за кармата и греховете през изминалите животи.
Човек да си помисли, че бог само с това и се занимава – да възпитава непослушните си деца, та даже и вместо да ги наказва незабавно, поради неизвестни причини отлага наказанието, въпреки че какъв смисъл има да се наказва човек за нещо, което той самият не помни.

И пак нови обяснения от типа: “Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди”, бъди оптимист и доволен от това, което имаш, човекът е нещастен, защото е вечно недоволен. Човекът уж се съгласява, но все пак му е неловко, нима няма право на повече, защо трябва да принуждава себе си да се радва, това е все едно да се принуждава да обича.
Наоколо вечно се суетят някакви “просветлени” личности, призоваващи за обща любов и прошка.
Естествено намират се и други, които не са съгласни със смирението и предпочитат да се радват на достижението, а не на даденото. За тях има друга концепция: “Човек сам кове щастието си”. А за щастието, както е известно, трябва да се бориш, че как иначе, “знаещи” ще ти обяснят, че нищо просто даром не се дава.
Каква неприятна необходимост да се бориш със света, а ако не можеш с него, трябва да се бориш със себе си.

След всяко сражение за истината на полето на битката остава неповреден само един факт: всяка теория представлява само един аспект от проявлението на многогранната реалност.
Всяка теория работи и затова има право на съществуване. Всяка концепция за съдбата също работи. Ако сте решили, че съдбата е нещо писано, така и ще бъде – вашият избор винаги се реализира. Което избирате, това и получавате. Каквото и мировозрение да изберете, истината винаги ще бъде на ваша страна. А другите ще спорят с вас именно затова, защото и те също са прави.

Многовариантността на нашия свят се явява негово първо фундаментално свойство.
Увлечени от опити да обяснят отделните проявления привържениците на различни отрасли на знанието интересно защо прескачат именно този даден основополагащ факт. Многовариантността служи за начало на отчитането, точно както нулата служи за начало на координатната система. Всякакви отправни точки по отношение на това начало са вторични. Обаче на началната точка не обръщат никакво внимание, все едно тя не носи в себе си никаква информация. А напразно-информация има и при това съвсем удивителна.
Грубо казано данните са всевъзможните точки на движение на материята се съхраняват в своеобразно информационно поле, което ние ще наричаме пространство на вариантите. Това поле съдържа информация за всичко, което е било, е и ще бъде, и служи като шаблон, координатна система на всяко движение на материята в пространството и времето.
Теоретично не съществуват никакви ограничения на сценария и декора в съдбата на човек, тъй като пространството на вариантите е безкрайно. Всяко незначително събитие може да послужи като тласък за съдбовен поврат. Животът на човек, също както и всяко друго движение на материята, представлява нишка от причини и следствия, следствието в пространството на вариантите се намира близо до причината и едното следва след другото, така секторите на съдбата се построяват в линия на живота.
Сценарият и декорите на секторите на една линия на живота са повече или по-малко еднородни, животът тече равномерно по една линия, докато не се случи нещо, променящо сценария и декорите. Тогава съдбата прави обрат и преминава на друга линия на живота.

Реалността се проявява в цялото си мнотообразие, именно защото пространството на вариантите е безкрайно. Всяка отправна точка се излива във верига причинно-следствени връзки. Избирайки началото на разчета, вие получавате едно или друго проявление на реалността.
Може да се каже, че реалността се разгръща по линията на живота в зависимост от избраната начална точка на разчет. Вие получавате, което избирате. И вие имате право да избирате, именно защото безкрайността на вариантите вече съществува. На вас никой не ви забранява да си изберете съдба по душа.
Получава се така, че материалната реализация се движи във времето и пространството, а вариантите остават на място и съществуват вечно. Всичко е било, Е и ще бъде..
Това, което е минало, не е изчезнало, а е останало. Това, което ще бъде, вече Е. Текущият отрязък живот е материализация от пространството на вариантите върху дадения отрязък жизнена линия.
Представете си тъмна гора и човек с фенер, осветяващ ту един, ту друг участък от нея. Цялата гора това е пространството на вариантите, а осветеният участък е реализацията на варианта в дадения участък.
Кое служи като фенер, кое запалва, т.е. материализира шаблонния вариант?

Докато мислите са ви еднородни, вие вървите по една жизнена линия, но в момента, в който смените отношението си към действителността, се сменят и параметрите на менталното излъчване и материалната реализация на слоя от вашия свят преминава към друга жизнена линия. Там събитията се разгръщат по новому и в съответствие с параметрите на вашето излъчване.
Ако сценарият не ви устройва, вие започвате да се борите, стараейки се да промените ситуацията, реагирате негативно, мисленото ви излъчване се преустроява на тази линия и препятствията стават още повече.
Вашите действия са насочени към изменение на ситуацията в текущата жизнена линия. Обаче проблемът е, че не можете да промените сценария в пространството на вариантите. Способни сте единствено да изберете друг.
Всеки може да намери в света всичко, което душата му иска. Даже в различните видове знания светът обръща към нас тази си страна, която ние искаме да видим.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя