|
Как медитацията променя начина, по който тялото ни функционира
М
Автор: Shutterstock
Спонсорирани връзки
* Полезната информация с Градски справочник
* Международното осиновяване – черна статистика от черния пазар на бебета...
айстор йога заявява на японски изследователи, че по време на медитацията си не усеща болка. Поставен в лабораторни условия, учените установяват, че когато е буден, мозъкът му отчита и реагира на болка, както е при всички ни. Когато медитира обаче, йогата наистина не усеща физическо страдание, защото нервната му система просто не го отчита (Eur J Pain, 2005:9:581).
Учените са озадачени, но имат обяснение. Усещането за болка се интерпретира в определени мозъчни дялове. Те са активни както в будно състояние, така и по време на сън. По някакъв начин обаче остават неактивни по време на медитацията на йогина.
За тялото...
Медитацията е метод за постигане на себеосъзнаване. Множеството школи наричат медитация съвсем различни техники и практики. Накратко казано, съществуват два основни вида - при едната човек се съсредоточава върху едно-единствено нещо и така дисциплинира ума си. Вторият вариант е, когато практикуващият се опитва да спре да мисли или по-точно казано овладява мозъка си, който непрестанно отразява околната среда било като сетивни стимули, било като мисли, емоции и намерения. Учените се интересуват основно от втория вид медитация, чиято цел е постигане на себеосъзнатост.
Над 200 болници в САЩ предлагат към своите традиционни методи за лечение и т.нар. MBSR програма (от англ. Mindfulness-Based Stress Reduction - понижаване на стреса чрез себеосъзнаване). По същество програмата е обучение по медитация. Ползите от нея включват регулация на кръвното налягане и холестерола, облекчаване на болки, понижаване на стреса и склонността към депресия, регулация на съня.
В едно от тези лечебни заведения група американски учени решават да установят дали медитацията ще се отрази на нивата на мелатонина при жени. Този хормон е изключително важна биомолекула с многостранно въздействие върху организма. Той потиска развитието на туморите, защитава ДНК на клетките от мутации, укрепва имунната система, помага при (нелечимия) псориазис и много други.
Мелатонинът се синтезира в епифизната жлеза под действие на слънчева светлина. Според великия философ и математик Декарт в тази жлеза (третото око или 6-ата чакра аджна за йогите) се намира душата и там духът се свързва с психиката, чието физическо изражение е мозъкът. За учените обаче въпросът е само дали практикуването на медитация ще увеличи синтеза на мелатонин като средство за борба с рака на гърдата и простатата.
Отговорът е положителен. При жените, които медитират, се синтезира значително повече мелатонин в сравнение с тези, които не го правят (Med Hypoth 1995;44:39). Това откритие отваря врати за превенция и лечение на рак - болните от коварната болест, които медитират, наистина живеят по дълго. Интригуващо е, че медитацията предизвиква ефект (синтез на мелатонин), който е считан за възможен само под въздействие на слънчева светлина.
...и за духа
По време на медитация мозъчната активност изцяло се променя. Това е причината йогата в началото на текста да не изпитва болка. Това е и причината напредналите медитатори да могат да извършват "чудеса", като например да съсредоточават вниманието си върху един-единствен обект в продължение на часове.
Всъщност медитацията има толкова мощно влияние върху мозъка, че увеличава количеството на сивото вещество, изградено от мозъчни клетки. Увеличаването им (неврогенеза) е следствие от упражняването на ума и води най-общо до повишаване на интелектуалните способности.
Това е доказано недвусмислено при изследвания на учени от университета Махариши в Айова, САЩ. Това учебно заведение е основано от йогина Махариши Машеш като място, където редом с науките ще се практикува и трансцендентна медитация (ТМ). Университетът е съвсем истински и сериозен, просто в свободното си време мнозина от преподавателите и студентите медитират.
В три училища в Тайван стотици деца са обучени в техниката на ТМ. Те медитират всеки ден в продължение на няколко месеца, като преди и след това попълват седем различни теста за състоянието на психиката и ума. Тестовете следят параметри като интелект, способност за творческо мислене, изнервеност/стрес и т.н. Като контролни групи са използвани деца, които или не са медитирали, или са били инструктирани да дремят с глави върху чиновете си по време на часовете за медитация.
Резултатите са впечатляващи. В края на експеримента на шест от тестовете медитиращата група отбелязва сериозно повишение в показателите и се представя значително по-добре, отколкото двете контролни групи (Intelligence 2001;29:419). Множество други изследвания сочат, че медитацията повишава нивата на хормона вазопресин, засилва паметта, намалява стреса и нивото на стресовия хормон кортизол и увеличава точките на тестовете за интелигентност със средно 2 на година практика. Медитацията по правило повишава и нивата на ендорфина и серотонина, което има огромно благотворно влияние върху психиката ни.
Може би най-впечатляващото изследване досега, разкрива, че практикуването на медитация дори променя в положителен смисъл функционирането на гените ни (J Psychosom Res 2008;64:213). Ефектът най-общо се изразява в увеличение на антиоксидантната способност на тялото, което стимулира имунната система, забавя стареенето и предпазва от рак.
MIT и Далай Лама
През 2003 г. Масачузетският технологичен институт (MIT), една от най-реномираните научни институции в света, провежда двудневна научна среща по неврология (вж. Science 2003;302:44). Освен учените обаче там присъства група будистки монаси, предвождани от самия Далай Лама. Идването на будистите съвсем не е самоцелно. Както споделя неврологът Франциско Валера: "Те изучават мозъка 2500 години, а ние едва от няколко десетилетия. Със сигурност имат какво да ни кажат."
И наистина е така. Доказват го стотиците изследвания върху медитацията, публикувани през последните години. Тя е полезна за здравето и може да ни научи как да контролираме живота си. Това се постига чрез практикуване на себеосъзнаването, което се състои в наблюдаване и контрол на мислите, впечатленията, емоциите... Буда е учил, че "господството над мисленето дава власт над живота". Несъмнено, ако изгоним глупавите, лошите, тъжните и прочие мисли от съзнанието си, ще бъдем много по-щастливи и ефективни в това, което правим.
|
МЕДИТАЦИЯТА
(непостижима)
