|
Относно прилепналите убеждения, т.н. постулати - една от основните теми на процесинга
Нашият мозък ни лъже и подвежда непрекъснато, пише “Хералд трибюн”. Заобиколени сме от грешни убеждения. 18% от американците например вярват, че Слънцето се върти около Земята, доказа едно допитване. 10% са убедени, че християнинът Барак Обама е мюсюлманин. Опитите да се разсеят заблужденията са трудни и често обречени на неуспех. Защо? Отговорът е в главите ни.
Човешкият мозък не събира и пази информацията праволинейно като компютър. Първо фактите се “поставят” в хипокампуса, който се намира дълбоко в мозъка и е с размера и формата на свито дебело кутре. Информацията обаче не остава там. Всеки път, когато си я спомняме, мозъкът ни я записва отново. По време на това презареждане данните се преработват отново. С времето фактът бавно се премества в мозъчната кора и се отделя от контекста, в който първоначално сме го заучили. Например, може би знаете, че столицата на Калифорния е Сакраменто, но не можете да си спомните как сте го научили.
Този феномен е известен като амнезия за източника и може да накара хората да забравят дали някакво твърдение е вярно. Дори ако, след като сме чули някаква лъжа, тя е била опровергана, често мозъкът ни запомня само лъжата, но не и останалите факти от случката като опровержението
С времето грешките в паметта стават по-лоши. Лъжливото изказване от недостоверен източник, на което не сме повярвали, може да стане по-правдоподобно по време на месеците, през които нашият мозък преработва спомените от временния склад на хипокампуса. Когато забравим източника, посланието набира повече сили. Този феномен има огромен ефект при президентските и правителствени кампании. Техните стратези го използват за разпространяване на изкривена информация, дори и да не знаят неврологичните му основи. Те знаят, че ако посланието им е лесно за моментално запомняне, въздействието му ще остане дълго, след като уж сме го забравили. След това хората започват да го повтарят, заявявайки, че “май са го чели някъде”, но не помнят точно къде.
В едно проучване студенти от Станфорд са излагани непрекъснато на безпочвеното твърдение, че кока- колата трие боя много ефективно. Тези, които прочели посланието пет пъти, твърдели една трета пъти по-често, че източникът е авторитетният алманах “Сведения за консуматорите”, като така подсъзнателно се опитвали да докажат достоверността му.
Освен това мозъкът ни оформя информацията, която си припомняме, в установени умствени рамки. Ние например помним новините, които съвпадат с личните ни възгледи, но често забравяме твърденията, които им противоречат.
Уплътни духа си
|
Научни потвърждения на процесинга
(непостижима)
