Лазарев говори за нещата на който човек се натъква и те са по- силни от него по следният начин. След като се сблъскаш с нещото, съзнанието го поддържа активно за обсъждане с честота няколко стотин пъти за няколко дни. През това време, този проблем се появява постоянно в ума, след което започва да се утаява към подсъзнанието, ако не бъде дезктивиран. Това е защитна реакция на нормалното съзнание, за да се съхрани. След като премине в подсъзнанието, този проблем се превръща в действаща програма, чиято активация при определени условия се устойностява с нива на агресия. Тя може да е съзнателна агресия или подсъзнателна, която генерира събития.

Достъп до подсъзнателно ниво в нормално съзнание няма. За това, какво има там говори нивото на извиращата подсъзнателна агресия. Тя излиза на малки порции, за да се даде възможност на съзнанието да се справи, поне това идеята, освен когато несправянето не се повтаря и повтаря и вече излиза на големи порции, като създава аналогично отношение на външният свят, към нас. Достъп до подсъзнанието се получава само ако има дестабилизация и това е времето за реално справяне и дезактивиране на тези програми. Въпроса е доколко човек е в състояние да допуска и приема дестабилизацията, като в този момент запазва осъзнаване.