Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 03:47 27.01.21 
Клубове/ Религия и мистика / Процесинг Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема ДА ЖИВЕЕШ КОСМИЧЕСКАТА ШЕГА
Автор KailyМодератор (не*избе*жна)
Публикувано07.11.06 22:12  



ДА ЖИВЕЕШ КОСМИЧЕСКАТА ШЕГА
Интервю с Лама Оле Нидал

Копенхаген, където сте роден, е бил мястото, където е била формулирана известната “Копенхагенска интерпретация” на квантовата физика и откъдето тибетският будизъм е започнал да се разпространява по целия западен свят. Това е хубаво съвпадение, нали?

Лама Оле Нидал: Да... Ние основахме нашата първа медитациона група в града, където Нилс Бор си е сътрудничел с Вернер Хайзенберг, Ервин Шрьодингер и други учени, за да извършат тяхната удивителна работа. Сега имаме по целия свят повече от 450 групи и центрове на школата Карма Кагю под духовното ръководство на 17-я Кармапа Тайе Дордже. Така във всеки голям град на Европа можете да слушате лекции по квантова физика в местния университет и също да се учите да медитирате в нашия център. Всички сега имат шанс да направят някои интересни сравнения между откритията на физиката, отнасящи се до външния свят и резултатите от медитацията, които сочат директно към вътрешния.


Вие сте казвали, че един и същ остър и прецизен поглед се използва от учените за изследване на външния свят и от будистите – за изследване на вътрешния свят. Можем ли да кажем, че будистката медитация е научен метод?

Човек може да сравни будистката медитация с лаборатория, която предлага най-добрите инструменти за подробно изследване на неговия ум.

Няма никакво разумно съмнение, че всички събития са взаимосвързани и че не е възможно да се наблюдават нещата във външния свят, без да бъдат променяни. Гледането навътре към умствените процеси, където действат същите закони, е също толкова научно. И в двата случая множество различни фактори си влияят един на друг, но будизмът добавя просветляващото измерение.

От голяма полза е да се осъзнае, че има непроменлив център – наблюдаващо пространство. То осъзнава и ни дава абсолютна гледна точка върху всичко случващо се. Това не се намира никъде другаде и носи огромна трансформация, уникална при будизма. Когато медитираш все повече и повече, започваш да забелязваш онова, което е между мислите и зад тях, и което познава мислите. Този процес е нещо напълно удовлетворяващо, богато и чудесно само по себе си. Но после това растящо преживяване на ума като съвършен сам по себе си, като независим от мисли, чувства или каквото и да било, предизвиква преживяване на трайна сигурност. Няма никакъв друг обект или цел.
Действително интересен е наистина този потенциал, който прави мислите възможни... тази яснота, която познава и разбира, и тази безгранична същност, където мислите изчезват отново. Така фактът, че човек има мисли, чувства и въобще безбройни други качества – тази сила, богатство и потенциал на ума – постепенно става по-важен от това дали мислите и чувствата имат приятен или труден емоционален оттенък.


Експериментът играе решаваща роля в европейските науки. Какво може да се каже за будизма?

Методът за работа със собствения ум и виждане на света такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто се надяваш или се страхуваш, че може да бъде, е експериментален. Той се базира върху години получаване на правилни наставления; той се изгражда върху постоянно проверяване дали нещата са наистина така в нашия ум и в света, който наблюдаваме и се доказва чрез годни на все по-дълбоко навлизане и накрая оставане в сияйното пространство на ума. Такъв процес, бих казал, е във висша степен научен. Виждането на нещата такива, каквито са – това желание обединява науката и будизма.

Наричаме будизма религия на преживяването в противоположност на религиите на вярата от Средния Изток, защото неговите методи предизвикват реализация на целта. Тук истината се разбира като всепроникваща и присъща на всички същества. За да реализираш това, практиката ти трябва да бъде постоянен експеримент с ума и да поражда осъзнаване на неговото богатство и способности. В края на краищата, както е станало при самия Буда, такава последователна, методична работа, включваща тяло, реч и ум, води до преживяване на целостта на ума – просветлението. Като цитираме настоящия глава на нашата линия – 17-я Кармапа Тайе Дордже: “Будизмът не е религия. Будизмът е метод, свързващ ни с нашата същност” .

Полезно ли е да се опита да се поставят будистките поучения в непромокаемата логическа рамка на науката? Може ли тя да бъде път за влизане в будизма?

Повечето хора днес вярват в гурута с бели престилки, които гледат света през сложни уреди. А където интелигентните хора наистина искат да учат, будизмът би трябвало да е достъпен. Щом като хората имат доверие, трябва да има рамка, в която да могат да растат. Винаги, когато те са наистина отворени, будизмът би трябвало да присъства като подходящ избор. Също така в този случай да си будист означава да останеш критичен. Всички явления би трябвало да бъдат изследвани и тук будизмът отива доста далеч. Ако по някаква точка Буда и науката не са в съгласие и науката изглежда, че е права, тогава човек би трябвало да се довери на науката. Дори Буда би искал това. Не може да има поучение, което да е по-висше от истината.

Не е ли това много интелектуален достъп, а не точно такъв, както при практиката на Диамантения път на будизма?

Да говориш от гледна точка на опита си не изключва интелектуална поддържаща структура. Важно е да имаш поне някакъв будистки опит, защото ако се опиташ да разбереш ума без зрелост, което значи само интелектуално, ще изгубиш фокуса си.

Например на Запад, цялостната логика на будизма е дала на много хора идеята, че той е нещо сухо или дори мъртво, което няма в себе си никаква радост. Сега това със сигурност не се вижда в центровете на Диамантения път и също така не се преживява от туристите, които се срещат с будисти в техните собствени страни. Те главно ги срещат релаксирани и усмихнати.

Идеята, че будизмът е безрадостен, възниква от интелектуалното разбиране на термина “пустота”. Когато западни преводачи отишли в будистките култури и прочели писанията, техният възглед бил ограничен към дуалистичен начин на мислене. Това е изборът “или-или”, който ние използваме на Запад. За онези, които не могли да разпознаят безвременната природа на наблюдаващия, “пустотата” можела единствено да бъде нищо. Поради същото ограничено разбиране, много от ранните преводи на будистки текстове и коментари обясняват “нирвана” – най-висшата цел, като унищожение или изчезване. Разбира се, това не е така. “Освобождението” вече е нещо велико, а просветлението е експлозия от радост, мъдрост и съчувствие, която не може да се сравни с нищо.

И така, как обясняваме на съвременния, по-научен език на Запада това будистко разбиране на пространството, което едновременно не е “нещо” и не е “нищо”? Как избягваме крайността на нихилистичната концепция за пространството като истинско нищо?

“Пространството е информация” вероятно е най-добрият начин за изказване или “пространството е латентна енергия”, “пространството е потенциал” – тези три формулировки работят добре. Ако погледнеш навътре, срещаш голо осъзнаване. После мисъл, чувство или спомен се появява и изчезва обратно в това пространство. Външният свят функционира по същия начин: галактики се събират, променят се и изчезват в черни дупки, вероятно отделяйки водород за следващата вселена.

Как критичните западни хора, които са израснали в научна култура, могат да приемат будизма с всичките му странно изглеждащи медитационни форми, мантри и т.н.?

Единствените неща, от които хората се нуждаят, за да имат полза от будизма са: увереност, че има цел, която те искат да достигнат – пълното развитие на ума – наричаме го Буда; методи, които ги водят дотам – неговите учения; и това, че те могат да се доверя ват на своите приятели по пътя. Тези три неща са всичко, което е необходимо да знаем. Не трябва нищо друго. Те са основното убежище.

Но за да получи определени състояния на ума, човек може също да използва специални методи. Най-ефективните от тях работят с отъждествяване, с обратна връзка от мъжки, женски, единични или обединени, мирни или защитни форми с определени цветове и държащи в ръцете си различни атрибути. Те влияят върху въображението, енергийните потоци в тялото и следователно също и върху ума. Такива медитационни форми изразяват аспекти на твоята просветлена природа и не са някакъв вид “богове”. Тяхната функция е да помагат на съществата да общуват със своята същност, така че този вид медитация ни помага да направим контакт с нашето присъщо просветление и да постигнем преживяването на пълния ни потенциал.

Използваните срички – мантрите – довеждат енергията до различни центрове в тялото: ОМ кара главата да вибрира, А насочва енергията към гърлото, а ХУНГ активира гръдния кош. Тъй като такива средства са измерими, и учените, и медитаторите, желаещи да се развиват, търсят резултатите тук, а не във външния свят, който не чувства никакво щастие или болка. Това, което преживява, е единствено умът. Затова търсенето на щастие тук има смисъл.

Ако ни е дадена такава гледна точка, как тогава да се справяме с такива възгледи като материализма?

Ако поставим човешкото същество в центъра на всичко, което се случва, ценностите ни стават много опростени. Тогава просто може да се отсъди дали дадена активност облагодетелства хората или не. До определена точка материализмът е полезен, например в смисъл, че ако имаш бърз автомобил, тогава ще можеш да се срещаш с повече хора – надяваме се не повече полицаи, а хора, с които ти харесва да разговаряш. И ако имаш топла къща, не ти трябва да обличаш толкова тежко палто, че да не можеш да работиш вътре. Над определено ниво на собственост също ще трябва да наемеш хора да пазят нещата, които имаш и не ти трябват. Постепенно материалните неща поглъщат твоята енергия и време, което не е полезно. Калу Ринпоче – един от нашите прекрасни лами съветваше хората да живеят като в хотел. Тук използваш всичко, но в същото време знаеш, че не можеш нищо да отнесеш.

Каква е според Вас връзката между мозъка и ума?

Един възглед, който наистина харесвам е, че мозъкът филтрира впечатленията, които не са свързани с оцеляването и пропуска важния материал към ума. Как това се възприема от моите колеги, не съм сигурен. Разбира се обаче, че повечето будисти ще се съгласят, че мозъкът не произвежда ума, а вместо това трансформира ума. Той е радиоприемник, а не радиопредавател. Също както учените ние мислим, че мозъкът е мястото, където се складират впечатления. Там са умствените отпечатъци, които ти позволяват да знаеш кой си и какво си направил. Обаче потокът от впечатления не се създава от мозъка, а се трансформира от него и работи чрез нашата нервна система. “Пространство” в същността си, този поток е преживял безбройни животи преди това и ще продължи така, докато преживяването на силата на осъзнаването на ума стане по-важно от всичко, което може да се появи в него. Тогава човек може да избере или да остане в безвременно състояние отвъд егото, развивайки безграничните качества и прозрения на ума, или да намира нови тела, за да облагодетелства съществата в обусловения свят.

С нашия въпрос също е свързано това, че тибетците, които казват “ум”, обикновено сочат към сърцето. Мозъкът от друга страна е считан за място, където се координират телесните функции. В случая на сърдечни трансплантации се вижда, че натрупаната информация на реципиента остава, докато емоциите и склонностите често се завъртат към тези на донора. Много такива случаи са описани в книгата “Кодът на сърцето” от Пиърс.


По различни поводи сте позволявали Вашата мозъчна активност да бъде записана по научен начин, докато медитирате. Мислите ли, че отвъд някои може би любопитни наблюдения, резултатите от такива изследвания носят директна полза?

Първо: какво облекчение. Те откриха, че аз имам мозък. От детството ми досега са се прокрадвали някакви съмнения за това... Всъщност десетки електроди по главата ми по време на експерименти в Цюрих и Чикаго показаха, че 35-те години живот в Диамантения път на будизма наистина са оставили определени белези. Разбира се има фактори, усложняващи наблюденията. Четири години бокс, девет години химически експерименти, които моето поколение вярваше, че могат да подобрят света и също няколко мотоциклетни катастрофи трябва да са оставили следи. Обаче някои неща са необясними чрез тях. Навлизане в състояние на крайно дълбок сън след 4 до 6 секунди е необичайно. Средно това отнема около 90 минути. Имам глава, пълна с тета вълни, които обикновено изчезват в централния мозък преди двегодишна възраст и волево генерирам драматични криви на епилептични припадъци, докато преживявам блаженство във всяка клетка от тялото си. Всъщност това беше наистина смешно. Гледах с крайчеца на окото си как учените се въртят развълнувано около своите компютри и поддържах това състояние три и половина минути чрез дълбоко дишане и фокусиране върху магнитното поле през тялото ми.

Наистина човек трябва да прави такива демонстрации главно за научни цели; ефектът от простото разтваряне на предубедените идеи на хората чрез неочаквани находки е прекалено краткотраен. В този случай, ако някой от безбройните хора, страдащи от епилепсия би могъл да получи някаква помощ – каква радост!


От будистка гледна точка квантовата физика е особено интересна, нали? Някои физици казват, че светът е флуктуация на вакуума или безплатна вечеря...

Интересно е, че се появяват едни и същи прозрения независимо дали гледаме външния свят през телескопи, микроскопи или ускорители на елементарни частици, или гледаме навътре чрез медитация. Ето как будистите за захващат с всичко това: преди 2500 години Буда е казал: Формата е пустота, пустотата е форма. Форма и пустота не могат да бъдат разделени. Днешните практикуващи Диамантения път биха могли да изразят това така: ако няма нищо, това е “пространствената същност” на ума. Ако нещо се появи, независимо дали е външно или вътрешно, това е свободната игра на ума. А фактът, че може да присъстват и двете преживявания е безграничното изражение на ума.

Ален Аспек доказа факта на неразделимост в квантовия свят. Частиците могат да комуникират моментално, без да им трябва време за обмен на информация. Вие считате неговия прославен експеримент също и за доказателство на будистките истини...

Това премахва ограничаващите дуалистични навици; добавя освобождаващото “и-и” измерение на самото осъзнаване към отсъжданията “или-или”, необходими за оцеляването.

И има друго фундаментално научно заключение, което също звучи познато за будистите... Преди наблюдението котката на Шрьодингер не е нито жива, нито мъртва, или наистина може би е и жива, и мъртва. Както и да погледнем на това, факт е, че природата на каквото и да е “Нещо” не може да бъде определена сама по себе си, независимо от наблюдателя. Наблюдателят или методите на наблюдение повлияват върху резултата от наблюдението.
Да, фактът че нещо се наблюдава, вече го променя – човек повлиява и оцветява всяко преживяване.
Буда дава много прецизни и подробни обяснения по науката за възприятието, описвайки “нормалното”, дедуктивно възприятие като противоположност на “директното” възприятие, когато умът е в не-концептуално състояние.
Будизмът разбира този свят – нашия живот а също и всичко около нас като сън. Това е защото ситуациите се променят и нищо не може да остане трайно. Нищо не може да остане или да бъде определено само в себе си. Понеже всичко се появява, променя се и изчезва – целият този свят се вижда като възникващ от променящи се мисъл-форми (карми) като колективен сън на съществата. В дълбока медитация може да се преживее как колективната гордост кара да възникне всичко твърдо; също така се вижда как гневът на съществата поражда всичко течно; че нашата привързаност и желания предизвикват топлината и че колективната ревност е източникът на движения, подобни на вятъра. С такова осъзнаване, невежеството и объркването се разтварят и пространството се променя от нещо, което разделя, в нещо, което обединява всичко. Тогава няма никакъв свят отделно от съществата, които го сънуват, оформят и преживяват.

Наблюдателят променя наблюдаваното, защото всичко е час от една и съща цялост. Затова всякакво разделение, правещо субект и обект отделни и независими същности, е изкуствено. Обаче поради непознаването на ума, сетивата на съществата предоставят точно противоположната информация във всеки един момент. Правенето на това разграничение е много силен, траен мисловен модел. Необходими са години медитация, за да бъде той разчупен или дори сериозно пробит.


Ние говорихме много за подобието между будизма и науката. Но разбира се има и разлики между будизма и науката. Ще бъде ли възможно някога да бъдат доказани научно най-висшите будистки поучения, че пространство и блаженство са неразделими?

Освен ако танцът на случващото се може да бъде обективно измерен като радостен, този вид прозрение може да бъде проверен единствено от живи същества в медитацията и живота. Причината да се очаква, че пространство и блаженство са неразделими, макар че човек трябва да отпусне всякакво очакване и да им се радва, е че йогите определят спонтанното блаженство като изключително дълбок смисъл, любов и щастие - безгранично богатство, което никакви думи не могат да опишат и което може никога да не е възможно да се докаже научно.

Казвали сте, че будизмът не е психология, а съвременната психология е вдъхновена от будизма, нали?

Будизмът е просто как стоят нещата, така че ако психологията стане достатъчно добра, тя се превръща в будизъм. Ние всъщност имаме много прекрасно сътрудничество. Психологията отвежда хората от техните лоши проекции към пространство, пригодно за живеене. Оттам будизмът ги отвежда отвъд проекциите и егото към осъзнаването кои в действителност са те.

Съвременната психология работи с обикновените състояния на ума. В тях дуалността се преживява като истинна и човек вярва, че променящите се емоционални състояния са реални. Дотолкова, доколкото това е така, съзнаващото сияние между и зад мислите и чувствата не се проявява. Обаче в определен момент количеството се превръща в качество. Възможно е да се пробудиш за освобождение и просветление единствено от положителни преживявания, защото лошите те блокират и предизвикват болка. С други думи умът естествено ще разпознае себе си от състояние на излишък и добри чувства, но никога от неврози и страх. И така, ако човек все още вярва, че променящите се преживявания са реални, добрите мисли и чувства са пътят. Щом като възникне осъзнаване на това, което поражда и познава мислите, надеждата и страха се разтварят и цялото преживяване е фантастично, защото показва потенциала на ума.

Вие също казвате, че будизмът не е някакъв вид философия, но можем да намерим някакво подобие между будисткото мислене и например философията на Хераклит, който дори използва точно същите примери...

Да, Хераклит е живял малко след Буда и бил едновременно смел и велик. Като не се опитвали да обяснят с един замах неща, които не можели да разберат, наричайки ги “бог”, и двамата вместо това постулирали, че пространството е естествено бременно: вътрешно с мисли и чувства, и външно – с вселени и събития. Тъй като работи с целостта на ума и не е система от вярвания, всичко в Будизма трябва да е логично и обяснимо. Когато умът функционира напълно, всеки въпрос съдържа своя собствен отговор и всички умствени процеси са логически удовлетворителни. Разликата между будизма и философията в западен смисъл е, че будизмът не е формален, т.е. не позволява никакви празни категории, които не могат да бъдат изпълнени от преживяване. Будистката философия работи с живота. Дори ней-сложните будистки аргументи не добавят допълнителен интелектуален багаж, а вместо това целят да пробият мисловните модели, които възпрепятстват съществата да преживеят пълния потенциал на ума. По целия път будистките философи са осъзнавали, че концепциите са като пръст, сочещ Луната, но не са самата Луна. Ако човек се фокусира само върху пръста, никога няма да види Луната.


Какво ще кажете за тибетската и западната медицина? Те противоречат ли си или могат да си сътрудничат?

Те работят заедно много добре. Западната медицина е отлична за всичко, свързано с бързи решения, остри заболявания, хирургически интервенции. Далекоизточният подход е отличен при хронични заболявания и за връщане на всичко отново в равновесие. Те наистина си подхождат. Ако някой например има рак, аз съветвам първо да премахне причината и после да постави всичко в равновесие с правилната комбинация от далекоизточни средства.


Можем ли да кажем, че тибетската медицина работи повече с причините, а западната – със следствията?

Вероятно това е прекрасен начин на изразяване. Може също да се каже, че далекоизточната медицина работи с равновесието на тялото и с дълготрайните състояния, докато западната медицина се справя много добре с непосредствените случаи.

Науката носи ли някаква особена полза за практикуващите будизъм?

Всяко достижение на науката има значение за будизма, ако се използва за благото на чувстващите същества, а колкото по-дълго и по-добре живеят съществата, толкова повече те биха могли да направят за другите.

Кои области от науката биха могли най-силно да се облагодетелстват от будизма в близко бъдеще?

Общото разбиране на вселената – космологията. Има безбройни необясними неща и парчета информация от телескопа Хабъл и други удивителни източници, които трябва да се свържат по смислен начин. Би бил полезен широк възглед на Диамантения път на бъдизма. Той показва, че пространството и събитията са ум, и как те са свързани. Би било полезно да се комбинират ясните факти с всеобхватен възглед.

Учените, мислещи линейно, често имат отлична мотивация и ако могат да си представят, че пространството е без начало, логично е да се предположи, че ако някой може да докаже един “Голям взрив”, то трябва да е имало безброй други такива. Това е точката на срещата с будизма, който твърди, че не може да има никакво абсолютно начало. Че пространството трябва да бъде в същността си без каквито и да е пречки. Че нищо не може да бъде добавено към безвременната му същност. Че това, което може да бъде фиксирано към определено време и място, не може да бъде начало на нищо. Такива циклични, нелинейни модели на вселената, представени в Абидхармакоша, обясняват фазите на появяване и изчезване на вселени в продължение на неимоверно дълги периоди от време, наречени “калпи”.

Също така концепцията за паралелни вселени хвърля мост към будизма. Тя предполага безбройни светове, възникващи от потенциала на пространството и така прави относителни всякакви ограничения спрямо съзнанието.

Мислите ли, че будизмът и науката могат да си сътрудничат по някакъв специален начин?

Аз разглеждам будизма като глава и сърце, а науката – като ръце, крака и очи. Науката обяснява “как” и прави практическия живот на хората по-лесен. Будизмът показва “защо” и ги прави щастливи. Той помага на съществата да живеят, да умират и да се прераждат по-добре.

Айнщайн е казал, че будизмът е единствената религия, която е последователна, логична система, произтичаща от преживяването на реалността като цяло и ето защо той също съответства на научните стандарти. Можем ли да кажем, че най-висшето будистко поучение, наречено Махамудра е науката за ума?

Ясно е, че е така. Ако съществува някаква наука за ума, където той гледа директно към себе си, това са поученията за “Великия печат” и “великото съвършенство” – поученията на Махамудра и Маха Ати. Махамудра или Чак Чен на тибетски се преподава, ако изходната точка и трансформационната енергия е желанието, а Маха Ати или Дзог Чен на тибетски се преподава, ако изходната точка е гневът. Когато човек съзнателно използва тези енергии, за да познава реалността и своя ум, става просветлен. Те са най-могъщото средство, което му позволява да преживее пространството като блаженство. От тази гледна точка, всяка вселена е космическа шега на пространството. Не съществува нищо по-фантастично и вълнуващо от преживяването на сияйната игра на ума, на неговия пълен потенциал, изразяващ се като всепроникваща мъдрост, спонтанна радост и активно съчувствие. Диамантеният път на будизма е науката, водеща към това преживяване.


Интервюто е взето от Артур Пржибиславски в центъра на Диамантения път на будизма – Вилнюс, Литва на 25 септември 2004.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2021 Dir.bg Всички права запазени.