Здрасти Бранд,

историята ми хареса, затова си позволих да я пооправя малко, че да ми звучи по-като на български, а не като превод. Ако съм променила някъде нещо от смисъла, се надявам да ми кажеш, че да не стават свободни съчинения. Все пак нямам оригиналния текст. Та ето я и нея:

The Adventures of Anybody (Приключенията на всекиго)

Преди да започнем трябва да заява, че представеното тук не е нищо повече от измислица. Измислянето е просто начин да оставиш въображението си да тича надалече с теб -сега- затова, образно казано, просто си представи, че ти си този беден млад принц тук, в средата на някъде си и че ти копнееш за ново изживяване. Когато беше млад всичко беше винаги ново - нови играчки, нови игри, нови спортове, яздене и лов и подобни. Но сега всичко беше старо. Ловуването беше старо, замъкът беше стар, дори и приятелите му ставаха стари.

Затова той отиде до придворния шут и заповяда: "Накарай ме да се смея."
Придворният шут само направи същите стари трикове и същите стари шеги.
"Умммммм," помисли си Принца. "Как може толкова пък нищо да не е в ред тук, в средата на някъде?" Затова Принцът реши, че може би не е потърсил достатъчно далече; трябва да се опита с повече сили.

Той отиде след това до придворния учен и му заповяда да го научи на нещо ново. Ученият започна да му преподава история, но Принцът се оплака, че цялата история била просто старо-сега. Ученият започна да му преподава висша математика, но Принцът се оплака, че това бил просто нов начин да се правят стари неща.

Придворният учен се обезпокои, както само учен може да бъде. Той каза на Краля, че не е правилно нежеланието да се учат стари неща, да се правят стари неща. Ученият обясни - "Ако всеки, всеки път, искаше да прави нови неща щяхме да имаме хаос. Никой нямаше да знае какво да очаква от когото и да било. Всички щяхме да бъдем в непрестанно състояние на изненада и затова две неща със сигурност щяха да се случат. Първо, всички щяхме да се изхабим от вълнението си към всичко и съседските кралства със сигурност щяха да насочат към нас неочаквана атака, която ние обаче нямаше да очакваме, защото щяхме да бъдем толкова привикнали към изненадите, че нямаше въобще да можем да планираме подобно нещо. Случвало се е много пъти в историята. Повярвайте ми, не е нищо ново. Второ, ако бъдем винаги изненадвани ще бъдем толкова свикнали с това, че и без това няма да го забелязваме. Та," заяви ученият, " момчето има проблем отвъд моите възможности. Придворният лекар със сигурност трябва да се извика."

Покрай цялото това суетене Принцът беше леко объркан. От една страна се чувстваше лошо заради тревожното лице на Краля и заради всички разочаровани лица на мъдрите в двореца, които мърмореха, "Какво ли можем да направим? Какво ужасно нещо се случи на Краля, а той беше толкова горд. Как ли ще го понесе майка му?" От друга страна всичко това беше нещо ново.

Придворният лекар беше веднага извикан. Той провери езика на Принца, а също и очите, носа и ушите му. Всъщност, той прегледа всичко - от пръстите на краката до върха на главата му, но не намери нищо не наред с Принца. Той отбеляза "Проблемът трябва да е вътрешен, така че трябва да сложим нещо вътре, за да го оправим."

Така безброй питиета и чайове и смески бяха дадени на Принца. Но той можеше само триумфиращо да възкликне, че след като той има нов проблем, старите питиета и формули не биха могли да го засегнат. Принцът, след това, изреваваше със смях и наслада на новостта на всичко. Това притесни придворния лекар повече от всякога. Той щеше да повдигне вежда и да каже на Краля, "Симптомите му се влошават."

Кралят беше толкова притеснен, че не знаеше какво да прави или къде да се обърне, затова привика всички придворни и предложи голяма награда на този, който успее да излекува сина му, Принца. Той също тайно събра Капитана на Стражите и всички негови генерали и ги предупреди да внимават, че това може да е заговор да се прекатури кралството и няма как да се знае колко време ще отмине, преди и други хора в кралството да поискат нещо ново.

Внезапно шпиони плъзнаха навсякъде, озъртайки и ослушвайки се, като се опитваха да открият преди всичко, кой ли може да е дал на Принца тази идея. Всички лекари работеха денонощно за да излекуват Принца. Но проблемът не беше толкова лесно решим.

Принцът през това време започваше да става много нервен; той сега знаеше че има проблем, който никой не можеше да разреши. Той започваше да става изплашен и разтревожен и плачеше с часове, искайки това ужасно нещо да не се беше падало на него. "Защо не на някой друг?Защо на мен?" Придворният физик само повдигна едната си вежда високо и каза на Краля, "Симптомите му се влошават". Те правеха всичко възможно, молеха се за него, но всичко беше напразно.

Накрая, в отчаяние, Кралят извика всички мъдри слуги в замъка:
"Ако не намерите начин да помогнете на сина ми, ще ви отрежа главите." Учени, лекари и съветници в замъка бяха много уплашени, затова най-накрая решиха да отидат при Краля и траурно заявиха "Има още само едно нещо, за което се сещаме и което Кралят може да направи, за да помогне на сина си."

"И какво е това?" изиска Краля.
"Извикайте магъосника, който се скита в пустинята на Юг."
Кралят обяви "Доведете го веднага при мен."
"Не можем," отговориха мъдреците в двореца. "Кралят трябва да поиска той да дойде - нито човек, нито войн може да го покори. Той е магъосник и може да прави магии на безброй много хора. Това е причината, да не Ви кажем за него преди. Той е опасен и може да направи магия дори на Краля или на Принца."

Кралят погледна назад към съветниците си със смръщени вежди и каза, "Аз съм стар, и никой досега не помогна на сина ми. Трябва тогава да се срещна с магъосника и да поема риска с човека, който прави магии."

Искането беше изпратено до магъосника. Кралят изчака целия първи ден, целия втори ден, целия трети ден, целия четвърти ден, целия пети ден, целия шести ден, целия седми ден, целия осми ден, целия девети ден, и на десетия ден стана толкова нетърпелив, че събра Двора и поиска обяснение.

Мъдреците решиха, че Кралят трябва да изкуши магъосника със злато и богатства. Предложението беше изпратено и докато минаваха още десет дни Кралят продължаваше да се тревожи, а Принцът потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко в отчаяние.

И така Кралят изпрати още едно предложение към магъосника. Обеща му, че ще му даде каквото и да е в кралството, ако излекува сина му.

Най-накрая, магъосникът дойде в палата. Когато отиде при Принца, Прицът беше много изненадан, защото очакваше той да бъде облечен в роби от черно и с островърха шапка със звезди на нея. А магъосникът въобще не беше облечен така; той носеше роба в кралско виолетово и нямаше изобщо никаква шапка. Косата му беше бяла като снега и падаше като лавина надолу по гърба и раменете, а през гъстите му вежди светеха две ярки светлини. Принцът не можеше да определи цвета им. Той изглежда се сменяше от кафяво до синьо, след това до лешниково и отново да кафяво.

Кралят замоли магъосника, "Моля те, излекувай сина ми." Магъосникът се усмихна странно и бавно започна да говори. "Кралю мой, няма нужда да лекувам сина ти, защото Принцът е напълно здрав. Всъщност,като цяло, няма никакъв принц, а всичко това е част от съня на някой някъде, който дори не знае че наистина сънува, а проблем в един сън, общо взето, не е никакъв реален проблем."

Целият двор се съгласи, че това имаше добър смисъл и Кралят въздъхна с облекчение. Обаче Принцът започна да се тревожи - щом един сън тече някъде, а пък тук не е някъде, следва тук да бъде никъде. И за момент Принцът се обърка, за това дали наистина той беше някъде или никъде, или всъщност дали беше където и да било изобщо.

В този процес той дори забрави че е бил Принц и светът започна да се върти- или беше само сънят които се върти? Той не можеше със сигурност да определи кое. В цялото това въртене той трябва да беше заспал или събудил.(Не беше напълно сигурен кое). Но беше сигурен, че той не беше в замъка на Краля. Всъщност беше сигурен, че не беше в никоя от Кралските земи, защото никога не беше виждал това място преди, поне можеше да бъде толкова сигурен, колкото някой можеше да бъде сигурен за нещо при тези обстоятелства. Затова попита себе си. "Чудя се къде ли съм. Всъщност се чудя дали съм буден или спя."

С това той реши, да се отдаде на изследване и да отложи това толкова важно решение за по-късно. И така престана да се тревожи за това къде е и кой е и започна да търси, за да разбере какво може да се намери. И разбра, че това беше странно място наистина.