Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 07:43 25.01.21 
Клубове/ Религия и мистика / Процесинг Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема ХРИСТОС
Автор KailyМодератор (не*избе*жна)
Публикувано22.04.06 17:26  



Автор Лариса Дмитриева
Friday, 21 April 2006
Историята на древните евреи показва каква непримирима и постояна борба е водело свщеничеството с пророците. Последните са се появявали винаги в момент, когато свещенослужителите се готвят окончателно да унищожат здравият смисъл в умовете на хората
Те са били разсадник на злото и невежеството. Пророците се появявали, за да разкрият истинските им лица, лицемерие и огромната им жажда за власт.

Свещениците, като отровни паяци оплитали народа с множество различни предразсъдъци и суеверия, посявали в сърцата на невежите хора страх, парализиращ свободното мислене. Те превръщали божиите творения в унижени роби, а не в могъщи и свободни същества, каквито те е трябвало да бъдат. А нали Писанията, които лицемерно проповядвали свещениците, твърдят, че човек е създаден по образ и подобие на самия Бог-Отец.
За да държат народа в подчинение, още от самото начало свещениците внушавали, че имено те са проводници на Висшите Сили, на Божиите дела и идеи, че те са Висшите същества, Пастирите и само чрез тях е възможно човек да се приближи и да познае Бога. За да укрепят властта си свещениците прибягвали дори до магия.
Пророците се появявали и за известно време вълните на чистия въздух умивали помраченото съзнание на обърканите и унижени хора.
/Всъщност половината от книгите на Стария Завет, отразяват тежката борба на пророците със свещеничеството. (те принадлежат на пророците Йеремия, Осия, Наум, Захария, Малахия, Амос, Авакум.) Най-близо до Истината се явяват книгите на Данаил, Езекил и Исая - пророците, надарени с особена духовност./
Преди две хиляди години дошъл най-могъщият пророк.
Той безстрашно наричал нещата с собствените им имена
, свалял маските от “благочестивците”, облечени в църковни дрехи и ги наричал лъжци и лицемери.
Той разкривал онези Истини, които били скрити от хората и изопачени от “проводниците на Бога”. Той пречистил древния, скъпоценен бисер на Знанието и го дал на света.
Той учил, че Бог не е само с човека, Бог е във всеки човек. И колкото по-честна е човешката душа, колкото повече тя е изпълнена с любов към хората, толкова тя е по-близо до Бога.
А пътят към Бога - Отец, учел Той, преминава не през свещениците и храмовете. Божието царство е в самия човек, макар че пътят към него не е лек. Царсвото на духа се превзема “с битка”. И тази битка е най-тежката - на човека със самия себе си, със собствения егоизъм и недостатъците, недостойните желания и мисли. Царството Божие не може да се купи с никакви пари.
Трябва да се молите не пред хората - както учат свещениците - казвал Той. Фарисеите се молят на всеки ъгъл, а вършат зли дела, говорят едно, а правят друго. Затова човек трябва да се моли не в многолюдните храмове, на показ, а в самота - при плътно затворени врати. Молитвата трябва да идва от самото сърце, което трепти от преданост към Божествените Идеи и е изпълнено с духовен огън. Молете се не в храма, а в духа - учел хората този Велик Учител.
Към никой друг пророк, който е идвал преди ТОЗИ Учител от Галилея, свещениците не са изпитвали такава яростна, заслепяваща ненавист. Никой друг пророк не е представлявал такава заплаха за властта им. Затова още от самото раждане на този могъщ човек /Аватар/, животът му се намирал в опасност.
Но Той, допускайки най-трагичния край на Земното си въплащение /имено в този народ!/, не променил намерението си да помогне на хората, които почти са изгубили разума си под въздействието на тъмата.
Целия свят почита името на този Велик Учител, загинал по волята на хората със страшна смърт, това е Исус Христос.
Христос, както и Буда, не е оставил писмени записи на своето Учение. Онези откъси, които описват живота на Христос, влизат днес в Новия Завет и се считат за основа на християнската вяра. Те нямат точно установени автори и са написани 300 години след смърта на Христос.
Не се знае също, някой да е виждал оригиналите на Евангелията на Новия Завет или поне да знае къде се съхраняват. Известно е, че освен четрите утвърдени / канонизирани/ Евангелия, съществуват още 300 неканонизирани. И тези апокрифни Евангелия, по мнението на много мислители, не са по-малко ценни, от признатите официално. Нещо повече. Елена Ив. Рьорих намеква, че е възможно да се намерят още, абсолютно неизвестни до сега Евангелия.
Кой може днес да каже дали правилно са записани в Евангелията всички положения на Христовото Учение? Не е ли изпусната отделна мисъл от общата рисунка? Не е ли добавено нещо от личните тълкувания на записващия? Не е ли изхвърлено нещо изключително важно, което му се е сторило несъществено? Кой е записал поне една дума на Исус, казана на учениците му след Неговата смърт, когато Той е идвал при тях в тънкото си тяло? Кой е преброил огромното количество грешки при превода на Библията на други езици? Преводачът е трябвало духовно и физически да бъде азиатец и да има сходно мислене с хората окръжаващи Христос. В противен случай преводите не могат да имат голяма точност. (Например: “вратите на смъртта” са преведени като “ад”, докато юдеите въобще нямали такова понятие. Нима “вратите на смъртта” не могат да се отворят за към рая, ако човек е праведен?)
Много интересен исторически факт е начина, по който били избрани и канонизирани Евангелията от Новия Завет. Това става на Никейския Събор, организиран за разрешаването на споровете между някои епископи относно жизнеописанието на Христос, които по това време достигат апогея на мит.
Според Елена Ив. Рьорих, канонът се утвърждава не чрез внимателно сравнение текстовете на евангелията. Вземането на решението е приличало на хвърляне на зарове. Представителите на Събора събрали на куп всички книги и ги поставили под църковния престол. След това епископите се обърнали към Господа с молба да остави вдъхновените Писания върху престола, а фалшивите под него. Така и “станало”.
/Ние вече знаем, че всички религии произлизат от Азия. (Христос също е бил азиатец) Но докато стигнат до самоуверена Европа, религиите се изопачават до пълна неузнаваемост. Източните доктрини не се възприемат от европейското съзнание - да речем законите на Кармата и Превъплащението, законите за ритмите и циклите, за енергиите, които се изработват от човека. Приемайки азиатските религии европейците дори не се поинтерисували какво представляват традициите, бита и нравите на народа, от който произлиза “тяхния бог”. Затова дори на най-забележителни европейски платна ние виждаме съвършено погрешни изображения. Да вземем например “Тайната вчеря” на Леонардо - Христос никога не е седял на стол и маса а... клекнал, както и учениците му. Дори парчето хляб, в ръката му е “европейско”, а не такова, каквото е било в ръцете на “азиатеца” Христос./
В началото християните, като не знаели за индийската цивилизация и нейната древност, която на астрономическа величина предхожда времето на... сътворяване на библейския свят, доверчиво приели индийските записи. Християните не знаели дори, че това са само... чужди легенди, които даже са записани под формата на еврейски фонеми /Все едно английското “хау ду ю ду!”, да се напише с кирилица. Нима не е възможно след време някой граматикар - преписвач, да напише това слято? И тогава “древномагическото слово” да се превърне в заклинание на някаква секта./
Християните, изглежда, дори не знаели, че самото Петокнижие е станало известно на юдеите едва 3 - 4 века преди нашата ера.
Когато образованият свят научава тези факти, то легендите, заимствани от юдеите от други, по-древни народи и съставящи основата на Библията, вече стабилно са били утвърдили като “свещена история на еврейския народ”. Те автоматично стават “единна истина” и за всички християни, които заимсъват от евреите своята религия, като добавят собствена основа - Новия Завет.
При това положение какво е трябвало да правят бащите на християнската църква? Това което правят инатливите, заблудени хора - да отстояват на всяка цена заетата от тях позиция. За тази цел дори била създадена специална наука за отразяване на нападенията и защита на християнските библейски догми - апологетика.
Учението на Христос се нуждае от защита, по-точно - от очистване от многовековните изопачавания и налепи. Изгубен и предимно отдавна неразбираем е истинският смисъл на великите езотерични формули на Христос. Векове наред не се изпълняват етичните правила: не убивай, не кради, не лъжи, не развратничи, не вземай пари за кръщене и помен, пази тайната на изповедта, не храни добитъка с великденски хляб, не пиянствай с твърдението, че пиеш “Христова кръв”...
Защитата на Христовото Учение - това е преди всичко очистване от многовековните интерпретации, които са доста далеч от истинският езотеричен смисъл на символизма на Древната Мъдрост, проповядвана от Христос. Като нямали ключове за древните символи и алегории, отците на църквата трактували думите на Учителя в зависимост от своята образованост и духовност. А много от тях, както е известно, не са можели да четат и пишат, вярвали са, че земята е център на вселената и е плоска и т.н.
Освен свободните интерпретации, които изгрдили в човешкото съзнание един странен свят с плашещ Бог, в Евангелията /по признание на самите свещенослужещи/ има много неточности, груби грешки при превода, волни и неволни пропуски, дори подправяния и както указва Елена Блаватска, многобройни заимствания.
Веригата на последните е дълга: вавилонци, египтяни, индуси. Единната истина на Синовете на Светлината, като преминавала през различни векове и народи, се затъмнявала с отдалечаването си от Източника. Тя все повече се изопачавала и пречупвала, както светлинния лъч при преминаване от една среда в друга. Върху Истината се наслоявали национални схващания и хората са я обличали в национални одежди.
Но най-страшното се състои в това, че от Христос са махнали неговите обикновенни, бели, ленени дрехи и позлатили живия Му Лик. Златото украсило храмовете и мантиите на свещенослужителите, които не приели скромните одежди на своето разтерзано от хората Божество. Това отдалечило истинския Христос от обикновенния народ.
Елена Ив. Рьорих пише:
“Жертвоприношенията, построяването на храмове, украсяването на иконите със скъпоценни камъни, всички златни ризи, тежките, масивни свещи имат в основата си изопачената истина. С течение на вековете всички духовни ценности се заменили с материални. Хората забравили, че златото и материалните съкровища нямат НИКАКВО приложение в Надземните Светове.”
Очистването на Христовото Учение трябва да се започне с преодоляване на незнанието /авидя/ и невежеството, от търсенето на извора на мъдростта на Великия Учител, която не може да няма приемственост, т. к. целия Космос се подчинява на закона на взаимодействията и взаимоотношенията. (По целия Изток това се смята за главна задача на духовните хора.) Самият Христос подчертавал това. Думите Му че той е дошъл не да нарушава законите, а да изпълни завещаното от пророците - са доказателство за приемствеността на Знанията на Учителите на Светлината.
Но, както казва Владиката на Шамбала в книгата “Община” - Агни Йога - “премахването на всяка мъртва буква се съпровожда от вайкане”. Затова е толкова трудна работата по очистването на тази религия. Мъртвата буква тегне над живото, истинско Учение, в което са изкривени практически всяка формула и положение на Христос.
Например богословите обединяват Иехова - Бога на Моисей с Бога на Христос. Ако не правят това, то трябва да признаят, че Бога от Новия Завет е един, а от Стария Завет е друг. Тогава излиза, че в Библията има два Бога.
Нека разгледаме всички Евангелия, осветени от църквата и дума по дума прочетем казаното от Исус Христос. Няма да намерите там думата “Иехова” - нито дори намек, или спомен за ТОВА Божество.
Исус не споменава Иехова и не го смята за своя Бог - Отец. Изглежда Христос се отнася към Иехова така, както подобава на един Велик Посветен: ИЕХОВА ОТ СТАРИЯ ЗАВЕТ НЕ Е ВИСШЕ БОЖЕСТВО. Това е племенно еврейско Божество, което няма отношение към другите народи. Този Иехова има своите взаимоотношения и сметки САМО със собствения си народ.
Именно такъв извод може да си направим, размишлявайки над този принципиален въпрос на вярата: защо Исус - еврейският равин - проповядвайки сред юдеите божествените завети, НИТО ВЕДНЪЖ не споменава почитаното от юдеите име?
Богът на Израел, според Старият Завет е суров, жесток и ревнив. Той няма нищо общо с любящия, милосърден и състрадателен Бог-Отец на Христос. Затова не са нужни доказателства - те всички се намират в Библията. (Защо тогава християнските отци решават, че в тяхната Библия има само... един Бог?)
И не за да изпълни ЗАВЕТИТЕ НА СУРОВИЯ ИЕХОВА идва на Земята Исус Христос, Синът Човешки, предсказан от древните пророци.
От оня паметен ден, когато Той произнася Нагорната Проповед, бездънна пропаст се отваря между Бога на Исус и божеството на планината Синай.
За да не бъдем голословни, нека да чуем самият Христос и няколко думи от неговата прекрасна и изключително езотерична Нагорна Проповед:
“Чули сте, че е било казано: “Око за око, зъб за зъб”, а пък Аз ви казвам: не се противете на злия човек; ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата”.
“Чули сте, че е било казано: “обичай ближния си, а мрази неприятеля си. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят.”
/Матея 5-38,39,43,44/
Много добре се вижда, че Христос поправя законите на синайското Божество. Нещо повече, като излага своите основни завети в тази проповед, Исус въобще не говори за външният смисъл на законите. Той има предвид дълбоко скритите вътрешни настроения и импулси, които се явяват причина за извършване на физическо действие.
“Чули сте: не престъпвай клетвата си. Аз ви казвам: никога не се кълнете.”
“Чули сте: не убивай, който убива се излага на съд. Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си се излага на съд.”
“Който се гневи” - вече е виновен. Т.е. в основата на всяка постъпка стои мисълта - най-великата материална сила, най-висшата енергия, творяща и доброто и злото. Само че за духовното, невидимото, мислено престъпление човешкият съд не осъжда, докато имено мисълта за престъплението е главното.
Това се стреми да внуши на хората Христос. Произнасяйки законите си, Той внася поправки в действащите бездуховни закони, които спазват всяка мъртва буква. Той проповядва принципите, които представляват висшата етика, призована да разшири съзнанието на хората с помоща на знанието и да ги научи, зад видимите събития в живота да прозират невидимите. Както и Будда, Христос учи, че главния творец на човешкото същество и съдбата му е мисълта, а най-висшото постижение на душата е състраданието и любовта към ближния.
“Христос се старае да всели в сърцата на своите слушатели презрение към мирското богатство, факироподобна загриженост за утрешния ден, любовта към човечеството, към бедността и чистотата. Той благославя низшите духом, кротките, гладните и жадуващите за справедливост, милосърдие и миротворците, подобно на Будда, оставя малко шансове на гордите касти да влязат в Небесното Царство.” - казва Е.П. Блаватска в “Разбулената Изида”.
Христос донесе на човечеството не физическите, а духовните закони, призовани да преобразуват не обвивката на вътрешния човек, не етикета, а душата му, да пробудят човешкия дух...
Но за две хиляди години човечеството не е станало нито по-добро, нито по-духовно. Значи Христовите заповеди не се изпълняват, защото не се разбират.
/Само духовния или вътрешния човек е способен да възприема Съкровеното Знание - Езотеричната Доктрина - извор на всяка религия. Външният човек, с физическия си ум възприема само Екзотеричните науки - физиката, но не метафизиката, математиката, но не съкровената математика, която изучава творческата мощ на числата./
От къде произлиза думата “ХРИСТОС”? Елена Ив. Рьорих обяснява: “Терминът Крестос или Кристос /Христос/ бил заимстван от езическият речник. С думата Крестос се наричал ученик-Неофит, който се намирал на изпитание, кандидат за титлата Йерофант. След като ученикът премине през всички изпитания и страдания, след последния ритуал на посвещение, той става, по езика на мистериите, Христос, т.е. “пречистен”. Това означава, че неговата преходна личност се слива с неразрушимата му индивидуалност и се превръща в Безсмъртното Его. При първите християни думата Крестос или Христос била синоним на Висшето Аз. Имено в този смисъл трябва да се разбира, че Христос се явява изкупител на греховете. Изкуплението за личните грехове се извършва от душата, която е проводник и носителка на Христос непрестанно, през цялата редица на земните животи на нашето индивидуално Его.
Разпънатия Христос на всеки човек, при достигане на определена точка от еволюцията си, трябва да се спусне в Ада, да изкара от там своята душа, хвърлена в това място в резултат на беззаконните деяния на низшето Аз и да я издигне към по-висши или по-нормални условия. Крестос, Христос /Криш-тос/ както и Криш-на/!/ и Будда, ОТНОВО донася на света Истинското Знание, което преди Него са донасяли всички въплатени сред хората /като хора/, Синове на Свтлината.
Както се вижда от Нагорната Проповед, Христос внася свои принципни поправки в несъвършените, а следователно и не от Бога дадени Закони. Тогава възниква въпроса, кои пророци Той има предвид и чии завети, когато казва, че е дошъл на Земята да изпълни Закона? От къде донася мъдрост този велик човек?
Разбира се от Свещените Хималаи. Имено в тези тайствени планини, рано или късно се пресичат пътищата на всички Аватари, на всички божествени въплащения - и пълни, и частични. /Николай Рьорих има картина, която се казва “Кръстопът”. На нея е изобразено място в Хималаите през което са минали и Будда, и Христос, в промеждутък от времето - 500 години./
“Тибетското Евангелие”, намерено от руския учен Нотович, разказва, че момчето Исус заедно с търговци тръгва за Индия. Преди това е било в различни други източни страни, и изучило тяхните религии. По-късно минава през Непал - родината на Будда и се отправя за Хималаите. /По-подробно за това можем да прочетем в “Алтай - Хималаите” на Николай Рьорих/.
Е. П. Блавадска пише: “Ако ние искаме да се запознаем с историческият Исус, то трябва изцяло да оставим настрана митичния Христос и да търсим всичко, което е възможно за този човек в първото Евангелие. Неговите доктрини, религиозни възгледи и най-великите стремежи ще бъдат намерени концентрирани в Неговата Проповед.“
В Стария и Новия Завет има много общи понятия с буддизма. Затова някои твърдят, че будизмът заимства идеите си от юдеите и християните. Това обаче е равносилно да се каже, че бебето се появява преди майка си. Нека да разгледаме следните факти, опровергаващи тези мнения.
1. Така нареченото “Петокнижие на Моисей” - основата на Стария Завет, фактически не принадлежи на Моисей, тъй като той не би могъл да опише своята смърт.
2. Жрецът Ездра намира “Петокнижието” сто години след смъртта на Будда. Следователно Будда не би могъл да изучава този манускрипт. Всъщност това и не е било необходимо, защото в находката на Ездра се съобщавало за сътворяването на земната твърд в период, когато тя вече съществува в Индия и на нея буйно цъфтят градини. Към момента на библейското сътворение на света и човека, небето на древна Индия подпирали куполите на прекрасни храмове, учени изучавали физиката на б.м.ч. /безкрайно малките числа/. Арджуна използвал самолет, за да докара от Мексико своята годеница. В Матхура отдавна управлявал царственият Обновител на Живота - Кришна.
Основоположникът на буддизма нямало защо да “краде знания” от онези, които знаели много по-малко от домашните му учители. От евангелистите той също не би могъл да заимства нещо, т. к. те още не са родени, когато той напуска земния план. Принц Готама имал достатъчно образовани учители, които го запознали с Ведите, “Махабхарата”, учението на Кришна.
Свтлината на Учението на Кришна се отразява в Учението на Будда, а след това приемствено се предава на човечеството чрез Христос. Ако вземем Евангелието на Матей и обединим едносложните му формули с разширените завети на Нагорната Проповед на Христос и да ги сравним с заповедите от буддиските трактати, то ще видим не само съвпадение на броя на главните закони - Десете Божи Заповеди. Съвпадат ВСИЧКИ положения с изключение на четри: /Вж.”Разбулената Изида”, гл.11,т.2/
1.Будистите смятат, че нищо което противоречи на здравия разум, не може да принадлежи към истинското учение на Будда.
- Християните ще приемат всяка нелепост, ако тя бъде провъзгласена от Църквата, като дело на вярата.
2. Будистите не обожествяват майката на Шакя, макар че се отнасят към нея като към светица, избрана да бъде майка на Учител, вследствие на своите велики добродетели.
- Католиците обожествяват Христовата майка. Поклонението към светата Дева е отслабило поклонението към Христос и изцяло отхвърлило в сянка поклонението към Всевишния.
3. Будистите нямат свети тайнства.
- Последователите на папата имат “седемте тайнства”.
4. Будистите не вярват в опрощаване на греховете.
- На християните се обещава, че ако вярват в “скъпоцената Христова Кръв”, то тя ще изкупи всеки смъртен грях.
Това са различията.
При сравняване заповедите на Будда с Заветите на Христос можем да направим еднозначен извод: Учението на Махатмите, дадено чрез тези Велики Учители е единно. Всеки Учител, в зависимост от поставените пред него, в новото въплащение задачи, развива един или друг аспект на Единната Истина. Той идва при хората, за да изчисти от изопаченията, даденото по-рано учение.
Всяка дума от Нагорната Проповед на Христос е ехото на най-съществените принципи на монашеския буддизъм. Десетте заповеди на Будда, (както те са изложени в приложението към “Практимокша Сутра” /пали-бирмански текст/), изцяло са разработени в Евангелието от Матея.
Ето заповедите на Будда:

1. Ти не трябва да убиваш никакво живо същество.
2. Ти не трябва да крадеш.
3. Ти не трябва да прелюбодействаш.
4. Ти не трябва да лъжеш.
5. Ти не трябва да предаваш чуждите тайни.
6. Ти не трябва да желаеш смърта на своите врагове.
7. Ти не трябва да желаеш чуждото богатство.
8. Ти не трябва да произнасяш лоши думи и да клеветиш.
9. Ти не трябва да се отдаваш на разкош.
10. Ти не трябва да приемаш злато и сребро.

Елена Петровна Блаватска пита:
“Нали предписанията са идентични? Това са божествени предписания. Ако живее според тях човечеството би се очистило и би се възвисило. Но придава ли на този принцип по-голяма сила провъзгласяването му от Назарянина или индийски или тибетски философ? Ние виждаме, че това Златно Правило не започва от Исус, рожденното му място е в Индия.”
Защо Исус в търсенето на модел за своята етична система тръгва към подножието на Хималаите, а не на Синай? Защото доктрините на Ману и Готама хармонизирали със собствената му философия, докато тази на Иехова го отвращавала и ужасявала. Индусите учат да се отвръща на злото с добро, а заповедта на Иехова гласи: “Око за око, зъб за зъб”.
/Заповедта на Иехова била приета от юдеите буквално, което довежда до жестокости и задължително външно отмъщение и непримиримост.
Когато човек, стремящ се към Знанието, от огромно количество книги, написани въз основа на Учението на Махатмите, изучи поне двете уникални произведения от XIX век - ТАЙНАТА ДОКТРИНА и РАЗБУЛЕНАТА ИЗИДА - то много от тайното до тогава ще му се открие. Мислещият читател ще разбере, че християнството заимства от будизма всички свои възвишени идеи: за непознаваемия Бог и за Царството небесно, което е в всеки човек, а също всички висши закони на човешката нравственост.
А сега нека мислено се пренесем в Юдея от времето на Христос. Сигурно всеки си е задавал някога въпроса: как е станало така, че редом с богочовека, който е притежавал всички окултни способности, виждащ бъдещето, се е оказал (и то в качеството на ученик) предател, проводник на самия Сатана?
Съкровеното Учение разяснява, че по време на своя земен път Христос, (както и всички въплатени до тогава Велики Учители) не бил всезнаещ. Но все пак знаел, че тъмния ще се появи обезателно и ще бъде от най близките му хора, тъй като прекрасно прозирал същността на тези, които са идвали при Него. Агни Йога казва:
“Ние предвиждаме нападението на тъмните. Те особено се стараят да съкратят живота на свтлите служители”.
/Надземното/ 86
Христос знаел, че до източника на голямата Светлина непремено и винаги се намира онзи, чрез когото яростната тъма ще се опита да я загаси. Той е знаел също и кой ще Го предаде:
“Избрах вас дванадесет, и един от вас е дявол. А той говореше за Юда Симонов Искариотски”.
/ И. 6 - 70 /
Христос е знаел, че тъмата ще напрегне всички свои сили и умения, за да Го унищожи и по такъв начин да съкрати времепребиваването на Сина на Светлината сред хората в човешко тяло. По този повод, Великата Майка на Агни Йога, Елена Ив. Рьорих казва:
“Напразно мислим, че Христос, приближавайки Юда, не е знаел до къде ще доведе свободната воля този Ученик. Не, Той е знаел. Той е предвиждал и своя край, защото не за първи път се приближавал до Него. Христос е знаел кой се крие под облика на Юда. Юда отдавна е бил предател и не веднъж е предавал Христос.”
Има хора, които смятат, че ако Юда не беше предал Христос и юдеите не бяха го разпънали, то ние нямаше да имаме никакъв Бог. Освен това невежеството стига до изуитски извратеното заключение, че човешките престъпления и всички други грехове са изкупени с кръвта на Христос.
Подобно преиначаване на Истината е връх на изкуството на Антихриста. Това е възможност открито, прикривайки се с Христовата кръв да се прославя Антихриста.
/Сатаната - по еврейски буквлно “противник” - това е Противникът на Бога. Наричат го още маймуната на Бога, тъй като той подражава на Всевишния, но всички велики идеи и истини обръща с главата надолу. Сатаната въплатен в човешко тяло е противник на Христос или Антихрист. Това е “маймуната” на Христос. Тя се стреми във всичко да Му подражава, дори с външния си облик. Антихристът взема заветите и идеите на Христос, но до такава степен ги преиначава, че те придобиват съвсем противоположно значение.
Къде са законите на Великите Учители и къде са клопките на Антихриста? Да се разпознава истината не може да научи нито един Учител, нито една книга, а само бдителността на сърцето. Най-високите принципи и най-прекрасното Учение в невжествени умове и мръсни ръце се превръщат в средство за най-жестоко насилие над човешкия разум. Цялата история на християнската религия, озарена от кладите на “светата” Инквизиция, в която са изгорени повече хора, от колкото в пещите на Освиенцим, доказва това.
Самият Христос характеризира Тъмната Епоха /или Кали Юга/, в която живеем и ние, като “власт на тъмата”. Стимулирайки развитието на низшата човешка природа, тъмата разяжда множество добри, но слаби души и набира сила само благодарение на хората…
“Тъмата”, Тъмните сили”, “Тъмното войнство” - това не са абстрактни понятия, а реално съществуващо обединение на живи и развъплатени хора, които са загубили битката с низшата си природа и връзката с висшата си душа.
Сатаната страстно желаел физическата смърт на Исус Христос. Освен това, той се надявал, че народът, по-голямата част от който съставлявали, по думите на Библията, “неверници и развратени” хора, не само ще убие Христос, но ще го убие като разбойник и по такъв начин дори името му да бъде презирано от потомците.
Но какво виждаме ние? Да, планът на Сатаната е осъществен. Христос е разпънат като разбойник. Но тъмното войнсво и Господарят му - княза на този свят - Сатаната, влязъл в тялото на Юда, което по своята природа се оказало най-подходящия проводник на злите помисли, не постигнали желаното.
Човечеството получава не още един екзекутиран разбойник с име Исус, а... НОВИЯТ БОГ!
Сатаната мислел, че след като физически убил Христос, той е победил. На практика се оказва, че е загубил. И още как!
С Христовата смърт, княза на този свят е загубил битка, продължила много хилядолетия. Своята присъда и присъдата на всички тъмни сили Сатаната подписал именно край Христовия кръст.
Великите Бели Братя нанасят на Сатаната последния удар, когато опасността за Земята и човечеството е била най-малка.
“Армагедон - пише Елена Ив. Рьорих на 1 ноември 1949 година - приключи с поржението на врага. Новата Ера започна на 17 октомври, когато врагът бил изгонен извън Слънчевата Система.”
Но и без своя Главатар тъмните са все още много силни, за което говорят масовите безумства, овладяли хората и абсурдността на различните ситуации по света. Последния съкрушаващ удар срещу тъмното войнство ще бъде онова Космическо Явление, още никога невиждано на Земята, което Христос нарече ИДВАНЕТО НА СИНА ЧОВЕШКИ.
Може да се допусне, че Сатаната не веднъж се е опитвал да лиши Исус от живот. Нали именно тялото на ТОЗИ АДЕПТ избира Христос за Своето временно въплащение на Земята. За съжаление, изключително кратко е било това въплащение на Посланика на Утрината Звезда - само три години.
Но всеки ден от Неговото пребиваване сред хората бил свързан с непоносими мъчения на княза на този свят. Колкото и да преследвал той Исус, никъде не му се отдало да реализира дяволския си план. Това се осъществява само в онова печално-зловещо място на Земята, където се сливат свободната воля на един малък и безправен народ - тоя на колониален Израел, с тази на най-големата и могъща тогава Римска Империя.
По думите на Учителите от Шамбала, над портите на началото на нашата ера, зловещо пламтяли думите “КАРМАТА НА ИЗРАЕЛ”.
Нека най-сетне се осмелим по друг начин да разгледаме Догмата за Изкуплението на човешките грехове със Смъртта и Кръвта на Христос. Тя е чудовищна, абсурдна и кошмарна и не може да има ни най-малко отношение към спасяването на хората. Тази Догма способства единствено за увеличаване на тяхната безотговорност.
Разпространилият се навсякъде атеизъм е протест на човешкия разум срещу нелогичността на много християнски догми и тяхното примитивно тълкуване. За последните два века католическата и православни църкви са изгубили милиони вярващи. Причината се състои в това, че хората искат да знаят истината за живота и смъртта, причините за увеличаването на злото на Земята, което църквата обяснява догматично. Повечето от мислещите хора съпоставят опрощаването на греховете и увеличението на злото и стигат до извода, че тези явления са взаимосвързани.
Всички християнски отци твърдят, че само БЛАГОДАРЕНИЕ НА МЪЧЕНИЧЕСКАТА ХРИСТОВА СМЪРТ ЧОВЕК МОЖЕ ДА ИЗКУПИ ГРЕХОВЕТЕ СИ И ДА ПОЛУЧИ СПАСЕНИЕ. За тази Догма особено силно се държат църковните йерарси, зщото ако се реазруши основата - вярата в Изкуплението, ще се разруши и цялата постройка.
По повод Догмата Елена Петр. Блаватска казва:
“Духовенството учи: няма значение колко големи са нашите престъпления срещу Божиите и човешки закони. Ние само трябва да вярваме в самопожертването на Исус в името на спасението на човечеството. Неговата кръв ще измие всяко наше петно. Божието милосърдие е безпределно и неизмеримо. Не можем да си представим толкова ужасен човешки грях, цената за чието изкупление да не може да бъде заплатена и да не може да се изтрие... Това са твърденията на църквата.”
Излизайки от ограничения кръг на вероизповеданието и разгледаме вселената като едно цяло, уравновесено от съвършенното приспособяване на нейните части, то и цялата логика, и най-малкото едва бликащо чувство за справедливост ще възстанат срещу такова изкупление на чуждата вина!
Ако престъпник е съгрешил само срещу себе си и посредством искрено разкаяние може да заличи миналите си деяния не само в паметта на хората, но и в неразрушимите записи на пространството, от където нито едно божество - даже Най-Висшето от Най-Висшите - не може да направи това, само тогава бихме могли да разберем тази догма.
Но да твърдим, че можем да причиняваме зло на своя събрат, да убиваме, да нарушаваме равновесието в обществото, а след това да получаваме прошка чрез вярата, че проливането на една кръв измива друга пролята кръв е нелепост!
Могат ли да бъдат премахнати РЕЗУЛТАТИТЕ на престъплението, даже ако то е простено? Следствията от причината никога не се очертават само с границите на тази причина; също - резултатите от престъплението засягат не само престъпнка и неговата жертва. Всяко добро или зло има има своите последици също толкова осезаеми, както падането на камък в тиха вода. Разширяващите се кръгове на водата биват големи или малки в зависимост от големината на камъка /причината/. Но и най-малката прашинка предизвиква вълнички, в т. ч. и надолу - към дъното, невидимо и нагоре - една частичка привежда в движение съседната, от слой към слой, за вечни времена. Щом на материята е бил даден импулс той никога не може да бъде върнат!..
Същото става с престъплението. Действието може да бъде мигновено, последствията му са вечни. Ако бихме могли пак да намерим хвърления камък, да върнем обратно кръговете върху водата, само тогава щяхме търпеливо да изслушаме доводите на християните за ефективността на тяхното Изкупление.
И така, всеки сам трябва да носи своя кръст, и колкото и да е тежък такъв кармичен кръст, никой, освен самият човек няма да го направи по-лек. Това е закон.
Христос учи, че спасението на душата от греховете и падението, както и издигането до духовните висини, става само чрез собствени усилия на човека и неговата самоотверженост.
СПАСЯВАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША Е... В ПРОЛЯТАТА КРЪВ НА РАЗПЪНАТИЯ ХРИСТОС! Подобно учение не е нищо друго освен обръщане наопъки на Христовите заповеди!
Ето как обяснява Елена Ив. Рьорих смисъла на Христовите думи, казани на учениците, че чашата с вино е “Неговата кръв”:
“Тайнството на Великата жертва води началото си от най-древните мистерии. При последното посвещение на неофита се давала чаша, напълнена със сок от нар. Той трябвало да излее сока в четрите посоки, с което показвал готовността си да даде душата и тялото си за служене на света, т.е. да страда за истината. Христос също искал да утвърди този символ в паметта на учениците си, за да бъдат те готови на подвиг в бъдеще. Но никакво механично причастие не може да спаси нашите души, тъй като “вярата без действия е мъртва”.
Както виждаме, древните символи, възприети буквално, се превърнали наистина в дивашки умозаключения. Слепите учители, които нямали ключовете на Символизма от собственото си Свщено Писание повели слепите си ученици. Но Христос казва, че когато един сляп води друг - и двамата падат в пропастта.
Християнските отци оправдават необходимостта от чудовищната Кървава Жертва, която по волята на Сатаната била принесена в Юдея. Те казват, че на човечеството, потопено в греховете си била жизнено необходима имено Христовата Кръв! Излиза, че Христос - свещенния стълб и основа на християнството, се появява само... благодарение на Сатаната. Нали не някой друг, а имено той пролива Христовата Кръв!
Само че не се вижда, тази кръв да е помогнала на хората. И след 2000 години те не са станали по-малко греховни. Напротив, достигнало големи върхове в техниката и материалистичната наука, човечеството деградира все повече.
Наистина, чудовищно е делото на Сатаната. Почти 2000 години, прикривайки се с Христовата Кръв, той внушава на човечеството изопачени истини. По такъв начин Сатаната хладнокръвно, планомерно и безжалостно унищожава единственото скъпоценно нещо, което има човек - душата му.
Към края на Тъмния Век изкривяването на Христовото Учение достига невероятни размери и придобива изключително уродливи форми. “За своя Спасител сме задължени изцяло на Дявола!” “Христос е самият грях!” - така чудовищно се пречупва в болното съзнание на някои християнски проповедници истината, че Христос е самата Святост и Чистота, към която трябва да се стреми човечеството.
Чудовищната Догма за Изкуплението на нашите грехове с Кръвта на Христос поражда не по-малко деморализиращата и безнравствена догма за порощаване на греховете от църквата. Отците в черно и бяло расо, векове наред учат хората, че греховете им винаги могат да бъдат оставени в църквата срещу едно разкаяние и пари. Хората, които вярват в този абсурд, приличат на щраус, скрил главата си в пясъка.
Нека отново чуем прекрасните и логични думи на Великата Бяла Йогиня - Е. Блаватска:
“Щом на свещениците е дадена власт да опрощават греховете на грешниците, защо в този случай не са получили и способност, по чудодеен начин да отстраняват и злото, извършено срещу човека или имуществото му? Нека те да съживят убития, да върнат честта на обезчестения, имуществото на ограбения. Нека да накарат везните на човешката и божествена спрведливост отново да застанат в равновесно положение.
Нека те да кажат - могат ли да извършат всичко това. Обаче и до ден днешен светът не получава нищо, освен софистика - сляпа вяра. Ние искаме видимо и осезаемо доказателство за справедливостта на техния бог. Но всички мълчат. Нито отговор, нито отзвук.
Обаче неумолимият и безпогрешен Закон продължава своя непреклонен път. Този Закон игнорира всички вероизповедания и на никой не оказва предпочитание. Слънчевата му светлина и гръмотевични стрели еднакво падат и върху езичника и върху християнина.
Никакво опрощаване няма да спаси последния, щом той е виновен и никаква анатема няма да навреди на първия, щом той е невинен.”
Още едно доказателство, което показва пълната необоснованост на концепцията на Догмата за Изкуплението: Нито в едно Евангелие не се вижда, че Исус се пренася в жертва доброволно, както твърди църквата. Тъкмо обратното - ясно се вижда, че Исус предпочита да живее и продължи своята мисия. Той горещо моли Отеца да го отмине тази чаша, с отчаяние, душевна скръб и ужасяване, докато, /според Лука 22-44/, “потта Му стана на големи капки кръв”. Исус до такава степен се изтощава от тази вътрешна борба, че един ангел се спуска, за да Го подкрепи - “яви Му се ангел от небето и Го укрепваше” /Лука/.
Нима всичко това прилича на доброволна и радостна жертва? А неговите, пълни с отчаяние думи: “... не МОЯТА воля, но ТВОЯТА да бъде”!#
Ако следваме логиката на Догмата за Изкуплението, то Христос не би трябвало да моли да Го отмине Чашата с човешката отрова, а обратното. Това би трябвало да е молитва - благодарност към Юда и Сатаната, молба за по бърза смърт.
Но как може един здрав разум да строи фундамента на една световна религия върху такъв страшен парадокс?
Излиза, че тълпата, която крещи и се състои от невежи и слабоволи хора, фактически се явява не само инструмент за екзекуцията в ръцете на свещениците, но и причината... за човешкото спасение?! Нали имено тълпата освобождава от затвора разбойника Варава, а разпъва Исус!
Тук възниква още един много интересен въпрос. Какво би станало с Догмата, АКО НЯКОЙ НЕ БИ ПОИСКАЛ ДА УБИЕ ХРИСТОС? Ако тогава, преди 2000 години бе победило човешкото здравомислие, а не безумие и Христос бе останал жив. Догмата за Изкуплението на нашите грехове с Христовата Смърт и Кръв, би се превърнала в прах.
Ако Христос не бе убит, то колкото по-дълго би живял на Земята, толкова повече хора би приобщил към Знанието на съкровените закони на живота и на по-голям брой страдащи биха помогнали могъщите Му психични сили. Появяването на Христос сред човечеството и присъствието на Неговата аура, излъчваща енергия с най-висше напрежение, е най-великата окултна сила, която спомага за най-бързото изявяване на скритата същина на хората.
Логиката на всеки нормален човек, който ОСЪЗНАВА себе си, трябва да направи следните изводи: 1. Имено в живота на Христос, а не в смъртта Му се състои спасението на човечеството. 2. Смъртта на Христос не е Изкупление за човечеството, а неговото най-голямо прегрешение. 3. Насилствената смърт на Учителя е жертвата, изискваща възмездие. 4. Християните, юдеите и мюсюлманите са три клона на единно религиозно дърво.
Тройният възел на религиозната карма е свързал здраво по-голямата част от човечеството.
Затова цялото човечество носи отговорност за това чудовищно престъпление.
Всичко, което се случва с човечеството в продължение на двете последни хилядолетия, са нарастващи по силата на обратния удар, кармични последствия от трагичните събития, станали зад градските стени на Йерусалим, на планината с зловещото название Голгота, /което се превежда “череп”/.
#
Но колкото и жестоко да се разправя тъмата с всички Носители на Светлината, тя е преходна. Трябва да знаем, че тъмните служители съществуват само на Земята. Сатанизмът - дяволизмът с всички свои съзнателни и безсъзнателни проводници, са рожби на неправилно развиващия се земен човек... На висшите планети, това, което ние наричаме тъма, тъмни сили, тъмно войнство не съществува! Там - в Далечните Светове има несъвършенство /т.е. висши и низши стъпала на еволюцията/, но няма тъмни сили, които се създават от човечеството, чрез хората, действат сред тях и против тях.
Безкрайна и всепобеждаваща е само Светлината - така твърдят всички Велики Учители.
Нека чуем няколко откъса от писмата на Елена Рьорих посветени на Исус Христос:
“Днес никой от интелигентните и просветени хора не се съмнява, че Христос е възкръснал не в физическото, а в тънкото си тяло или в тялото на Светлината... Евангелията казват, че Христос след своята кръстна смърт, при появяванията си ставал видим внезапно и също тъй внезапно изчезвал. Това е характерно за временната материализация на тънкото тяло /което днес се потвърждава и от науката/. В гностическата литература можем да намерим указания, че имено по времето на тези появявания Христос предавал на учениците си тайните на отвъдния свят.
... Кой ще се реши да твърди, че в бъдеще няма да бъде изобретен апарат, който ще ни даде възможност да надникнем в отвъдния Свят толкова обикновено, колкото да виждаме и чуваме човек по телевизията, на хиляди мили от нас? Защо хората се стремят да ограничат своите възможности? Щом вече се раждат деца, които с физическото си зрение виждат през плътни вещества, то защо няма да вярваме на онези, които могат да виждат тънкия свят? Такова ограничение или недостиг на въображение трябва да се изкорени, иначе никакъв прогрес в знанието не е възможен.”
“Съчетавайки физическия труд с духовния, и духовната ви радост ще се умножи. Всички Велики Учители са се трудили. Да си спомним преподобния Сергей. Христос е изкарвал прехраната си като дърводелец и грънчар. Тази страна от живита на Великия Учител почти не е отбелязана в избраните Писания, но е запазена в апокрифите.”
“Вие питате, как да разберем потресаващия пример за предателството на Юда ? Според окултния закон Светлината привлича Тъмнината и затова, колкото по-ярка е Светлината, толкова по-дълбока е тъмата... По всички велики пътища срещата с помагачите на тъмата и с предателите е неизбежна. Те като сянка съпровождат Източника на Светлина. Имено ненавистта на тъмните ги привързва към обекта на тяхната ненавист. В самия Юда се таи възможността за такова предателство. Затова тъмната сила е използвала него и първосвещениците като инструмент за осъществяване на престъпния си замисъл. Затова Юда може да бъде разглеждан като изразител на колективното предателство.”
“Сега за Христовата жертва. Ако великия пример и Неговия подвиг запали огън в нашите сърца и ние изпълняваме Неговите Завети, то може да се каже, че той е пострадал не напразно. Но ако ние мислим, че каквото и да правим, каквито и престъпления и да извършваме, пролятата Йсусова кръв завинаги ни е спасила от властта на дявола, то наистина ще бъдем самите тези дяволи! Никой не може да спаси другия. Само чрез собствени усилия се издига духът...
“Неприемането от евреите на пречистеното древно Учение, донесено от Христос, допускането на убийството му, преследването на неговите ученици - всичко това тежко повлияло върху кармата на еврейския народ. Също, както преследването на последователите на Будда и изгонването на будизма от брамините в Индия е породило печалната съдба на тази страна.
Чрез унищожаването на кастовата система Будда носел свобода на индийския народ, но Индия, изгонвайки будизма предпочете робството. Словесното признание на Христос или Будда е едно, но приемане на Ученията им със сърцето е нещо съвършено друго. Истински последовател на Христос или Будда е този, който признава основите на световната Доктрина, която ги е напоила. Само такъв последовател стъпва на пътя на духовната еволюция.
Учението на Христос е изопачено до неузнаваемост и дойде времето за неговото изчистване. Идва ред на християнският свят да направи избор на своята карма.”

www.theosoph.org

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* ХРИСТОС KailyМодератор   22.04.06 17:26
. * Re: ХРИСТОС пpяkop   22.04.06 21:37
. * Re: ХРИСТОС ПЪTниk   01.06.06 08:57
. * Re: ХРИСТОС ПЪTниk   01.06.06 09:00
. * Re: ХРИСТОС Kaily   01.06.06 17:13
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2021 Dir.bg Всички права запазени.